Съставител: Лидия Денкова. ... От Доброволното робство до Неподчинението и Свободата. За Историята на идеите, още повече за най-ценните сред тях, вековете имат толкова значение, колкото за диамантите: епохите и личностите могат само да ги обработват, да увеличават или приглушават блясъка им, без да се променя тяхната удивителна трайност. Такава е идеята за Свободата - притегателна, кристално ясна и същевременно исторически неизбежно проблематизирана. Това предсказват включените в сборника текстове от трима автори на разстояние повече от четири века - Етиен дьо ла Боеси, Ерих Фром, Пол Валери. Дори свободата да е ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Всекидневно ни се налага да вземаме решения и да си съставяме мнения по различни теми. Когато решенията са важни, а мненията ни - спорни, търсим основания, които ги оправдават. За да преценим дали те са добри, трябва да зададем правилните въпроси и да открием техните отговори. В продължение на хилядолетия се е смятало, че списъкът с тези въпроси е само един и при това е относително кратък. Днес вече изглежда, че това допускане е напълно погрешно. Благодарение на усилията на философи, логици, статистици, лингвисти, психолози, социолози и икономисти, ние разполагаме с много теории, които ни дават частица от отговорите, ... |
|
|
Второ преработено и разширено издание. ... Където философията и физиката се срещат. Диалозите между индийския мислител Джиду Кришнамурти и теоретичния физик Дейвид Бом започват с разглеждането на произхода на човешкия конфликт. И двамата са съгласни да го отдадат на разделителната и обусловена от времето природа на Аза, на начина, по който той ни кара погрешно да разчитаме мисълта, неизбежно базирана на ограничен минал опит. Възможността прозрението да сложи край на този погрешен мисловен процес, е обсъдена най-задълбочено. След това фокусът се измества към изследване на значението на смъртта и към дискусия, ... |
|
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
|
Съчинения в шест тома - том 4.1: Етически съчинения - част 1, включва етическите съчинения на Аристотел в превод на Цочо Бояджиев. Поради големия обем на текстовете той е разделен на две части. В Част 1 публикуваме Никомахова етика и Голямата етика. Част 2 ще съдържа Евдемова етика и общ Речник-индекс към трите етически съчинения на Аристотел. Първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словсик към цялото издание. Всички томове съдържат предговор и научен апарат, а ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
|
|
Предлаганите десет авто-реферата заемат особено място в произведенията на Рудолф Щайнер. Те възпроизвеждат в концентрирана форма съдържанието на лекционния цикъл, обявен на френски език като La Philosophie, Kosmologie et la Religion, comme parties de l'Anthroposophie и изнесен от него по време на Френския семинар от 6. до 15. Септември 1922 в Гьотеанума, Дорнах. ... |
|
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
|
В книгата са включени текстове от Джаноцо Манети, Лоренцо Вала, Пиетро Помпонаци, Марсилио Фичино и Джовани Пико Делла Мирандола."Решението ми да събера въпросните преводи на ренесансови философски текстове в един обемист том е продиктувано от следните съображения. Почти всички досегашни издания са изчерпани и трудно се намират дори при букинистите. При това, когато отделните текстове бъдат събрани заедно, с това се очертава по-ясно и категорично спецификата на ренесансовото философстване, проследяват се взаимодействията между различните визии на епохата, става по-логично вместването на една или друга позиция в ... |
|
|
Светия ли е бил император Константин, или чудовище? Превръщането на юдейската християнска ерес в държавна религия, извършено от Константин, е всъщност брак по сметка между Църквата и Държавата. Той е управлявал и Империята, и християнската Църква, владеел е телата, и душите на хората... На империята е била необходима религия, която обещава безсмъртие и рай за вярващите хора. Така християните лесно са били управлявани от един император, една империя, един бог и една религия."– Желаеш да разкажеш истината? А нима ти, Евсевий, познаваш истината? Нима аз познавам истината? Кой може да се похвали, че познава истината?... ... |
