Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
|
Предизвикателствата пред стария континент през погледа на български дипломати. ... Твърди се, че дипломацията е изкуство - на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива - на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието "мир" изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи. Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в ... |
|
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на "хартленда", т.е. на евразийския континент и да възпира ... |
|
Човешката природа е по-силна от всеки индивид, от всяка институция или техническо изобретение. В крайна сметка тя оформя всичко, което създаваме, като отражение на себе си и своите първични корени. Тя си играе с нас като с пешки. Ние сме социални животни. Нашите животи зависят от отношенията ни с хората. Да знаем мотивите за техните действия е най-ценният инструмент, без който не можем да стигнем далеч, колкото и да сме талантливи или да се трудим упорито. Опирайки се на енциклопедични знания за човешката история, Робърт Грийн черпи идеи от животите на знакови личности от всички епохи, и показва как те са вземали ... |
|
Настоящата книга си поставя за цел изясняване на ролята на славянофилското движение в Русия и по-конкретно тази на славянските комитети в развитието на българското възрожденско общество от Кримската война до Освобождението на България. Разглеждат се процеси, свързани с църковното и просветното движение в нашите земи, както и връзките на славянските общества с борбите на българите за национално освобождение. Изследването се стреми към осветляване на някои дискусионни моменти в българо-руските отношения през разглеждания период. Старае се да даде отговор на въпроси като формирането на българската възрожденска и ... |
|
Русия отново е на сцената. Това изречение се появява непрекъснато по страниците на вестниците, в докладите на изследователските институти и в речите на политиците за посткомунистическа Европа. Кризата в Украйна и анексирането на Крим през март 2014 г. са искрата за поредната конфронтация между Русия и Запада, а Балканите са сцената на новата голяма геополитическа игра. В тази книга Димитър Бечев обаче отива отвъд стереотипите и предлага трезв анализ не само на руското влияние в Югоизточна Европа, но и на сериозните му ограничения. Същевременно той разрушава мита, че страните от региона и техните лидери са просто жертви ... |
|
Още от самото начало на историята жените "зад кулисите" са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени "зад кулисите" - по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на "европейките-султанки", но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои. Двете ... |
|
Защо се разпада Османската империя? Защо турците не признават арменския геноцид? Какво е мястото на исляма в обществото? Какво наричат "дълбока държава"? Защо Ердоган е популярен? Какви са отношенията с Иран? Защо в момента има толкова много сирийски бежанци в Турция? Има ли алтернатива присъединяването към Европейския съюз? Освен всичко друго, Турция привлича вниманието и като възможен модел за Арабския свят: висок икономически растеж, запазена национална идентичност, културен разцвет... На по-малко от сто години, тази млада република променя облика си след 2002 г. под ръководството на президента Реджеп Тайип ... |
|
През 2011 г. серии от антиправителствени бунтове разтърсват Средния Изток и Северна Африка, като отключват т. нар. Арабска пролет. Преди това, още на 17 декември 2010 г., обикновеният продавач на плодове и зеленчуци Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува стоката му. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол. Протестите се превръщат във въстание, което води до свалянето на най-влиятелния мъж в Тунис - Зин ел-Абидин Бен Али. Но не е ли предизвестена е Арабската пролет? Такава ... |
|
Нобелова награда за литература. ... "Епоха на революции" е третата част от литературния шедьовър на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи". Писан по време на Втората световна война, в този том по особен начин се пречупват настроенията и възгледите на един от най-великите английски водачи в един от най-критичните периоди от новата история. "През описания в настоящия том период, а именно 1688 - 1815 г., човечеството изпитало разтърсващото влияние на три революции. Те избухнали в рамките на сто години и всички довели до войни между британците и французите. Английската революция от 1688 г. ... |
|
Може ли Европа да просперира без еврото? Икономистът Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика, разнищва преобладаващия консенсус относно финансовата криза в Европа, разгромявайки защитниците на строгите икономии. Заедно с това той предлага редица мерки, които могат да спасят не само континента, но и света от по-нататъшно крушение. Приветствано от архитектите си като лост, който ще сплоти Европа и ще спомогне за благоденствието на нациите, еврото в действителност направи точно обратното. Както убедително изтъква Стиглиц, кризите разкриха неговите недостатъци. Стагнацията на европейската икономика и ... |
|
Нобелова награда за литература. ... Четирите тома на "История на англоезичните народи" обхващат внушителен период от две хиляди години от римското нашествие до Първата световна война и се открояват като най-забележителното постижение в литературната кариера на Уинстън Чърчил. Това е изключително амбициозен проект, който не би бил по силите на обикновен човек или писател. Но, разбира се, Чърчил не е нито обикновен писател, нито обикновен човек, нито пък това е обикновен текст. Въпреки монументалния размах на този исторически труд, написан от най-големия британски държавник на всички времена, той остава като ... |