Войната като обществено явление и неизбежно зло

Защо, въпреки неоспоримите си жестокости и страдания, които предизвиква, войната е неизменна част от човешката история, от най-дълбока древност до наши дни?

На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война.

Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, тя няма как да бъде премахната като средство за решаване на проблеми между отделните държави и народи.

Ген. Жеков открива основната причина за воденето на война в човешката природа. И затова смята, че макар човечеството непрекъснато да израства в културно, икономическо и технологично отношение, то има още дълъг път за извървяване, преди да може "да зарови томахавките" и да заживее напълно миролюбиво, ако въобще някога това бъде възможно. На базата на този извод той предупреждава, че прекаленото отричане на войната, като средство за постигане на жизнените интереси на един народ, може да доведе до пагубен нихилизъм и в крайна сметка до загуба на свобода и независимост.

Излязла за първи път през 1930 година, тази книга е изключително актуална и днес, когато войната е все още реалност, макар и начините на воденето ѝ да са се променили много от онова време. Разбира се, необходимо е да се отчете епохата, в която е писана, с нейните политически и социални специфики.

"Нещастният за нас край на последните ни войни, а особено на Световната, създаде такова понижено състояние на духовете, което, ако продължи за дълъг период време, може да донесе извънредно големи опасности за нашето бъдеще. Светлите надежди и родолюбивият идеализъм, застъпвани в миналото с вяра в своите сили и права, се заместиха с умопомрачение, личен егоизъм, общи разочарования и чувства на безнадеждност, с вътрешно разнищване и външно безсилие. Настана голям хаос от разнородни чувства и противоречиви понятия, в които преобладават заблудите, че нашите нещастия се дължат на самите войни, а не на всички онези политически и други причини, които направиха така, че да изгубим тези войни, като средство на политиката и върховен дълг към Отечеството.

Изобщо тези прояви на морални слабости с общо название пораженство са свили гнездо във всички обществени среди, къде повече, къде по-малко. Вместо да държим упорито на общия си родолюбив дълг и с единодушни усилия да милеем за извоюваните и изкупени с изключителни жертви морални ценности като исторически капитал и творческа основа за бъдещето, ние безволно се оставяме в положение на морално победени; най-гибелното за нас, с други думи, оставяме се на разрушителното течение и вършим тъкмо това, до което се домогват нашите вчерашни и утрешни врагове.

Днес в борбата между реалните житейски интереси на настоящето и духовните завети на миналото у нас най-вече надмогва настоящето, дотолкова, че и на своето военно минало гледаме през призмата на днешните си слабости без големи грижи за бъдещето. Това състояние на духовете от общонационален аспект е по-страшно от всички кървави ужаси на една война. С преобладаващите чувства на пораженство и под влияние на всесилния материализъм ние въздигаме в култ и миролюбието на всяка цена, забравяйки, че един народ може да преодолее всички притиснали го беди, но не и моралното си падение. Още повече за малък и зле поставен народ като нашия във време, когато нашите съседи и другите всесилни с мирните договори все повече се въоръжават не само материално, но и морално.

Но нашите порочни отношения към войната като средство и дълг към Отечеството предшестват последните ни войни. На това обстоятелство дължим главно и така негативните резултати от последните ни войни. Материалистичният критерий, който и в миналото бе меродавен във всичко, се явяваше пречка да ценим правилно решаващата необходимост и превъзходството на моралните качества в подготовката ни за война. Със същия критерий, днес прекомерно засилен за сметка на общите морални ценности, измерваме войната, виждайки само кръвопролитния процес на борбата с неприятеля и отрицателните последици. Отвръщаме се от грозното естество на войната със същите подбуди с лека ръка, както с ловки словесни полемики отричаме и всички дела на своите политически противници. Партизанският манталитет снижава и войната на равнището на партийнополитическите борби. Повърхностно праволинейни и семпли, каквито сме и по най-сериозните и комплицирани въпроси, люшкани едностранчиво от една крайност към друга, лишени от съзнание за дълг да вникваме в духовното съдържание на нашия обществен, национален и държавен живот, ние се ръководим почти изключително от непосредствените ефекти от войните и сме готови да отричаме войната със същото лекомислие, с което и в миналото пречехме на сериозната ни и всестранна подготовка за тежкия кървав дълг.

Понеже трябваше да постигнем целта на политиката с войните, а ги изгубихме, то сега всички, на първо място гузните и заинтересованите, бързат с най-несериозни, но демагогски аргументи да отричат всяка идея за война, пренебрегвайки дори и моралното въздигане на народа в името на върховния дълг към Отечеството, още повече необходим и съдбоносен днес. Нашето пораженско любоугодничество достига до там, че бързаме да поднесем на онези, които ни обезоръжиха и поставиха в материална невъзможност да се браним от нови посегателства, като "заслуга" и моралното си обезоръжаване. Дотам достига манталитетът на пораженството. Най-усърдни в това отношение са онези обществени течения у нас, които с революционните си идеи за класови интереси не признаваха войната като морален дълг към национални идеали и с тези си недомислия деморализираха народа. Други, макар да не отричаха войната, не осъзнаваха независимостта и превъзходството на родолюбивия военен дълг и го поставяха в зависимост от своите партийнополитически чувства и разбирания, всякога и по всичко порочно едностранчиви.

Изобщо малкият партизански ум с големи амбиции и с още по-голяма недобросъвестност правеше така, че да се чувстват все по-силно тежестите на военния дълг дори и в мирно време. Липсваше обществено съчувствие и на суровостта на военния режим, чужд на партийнополитическите игри в безогледните борби около държавната власт, разбирана за използване, но не и като съревнование за по-достойно изпълнение на един колкото важен, толкова и тежък родолюбив дълг. Затова в течение на дългото мирно време преди Балканската война моралната, както и техническата подготовка на народа за война оставаха все повече в изключителна тежест на формално задължителната военна служба в рамките на една професионално техническа задача, като че ли тя бе някаква партийна политика, сякаш бе тъй лесно да се изпълнява дългът към Отечеството със себеотрицание и готовност за саможертва, както е лесно и безопасно да се печелят със словоборство гласовете на избирателите. Но каквото и да постигаше военната служба, насърчаваните своеволия в обществения живот го похабяваха."
Из книгата

Еделвайс Прес ООД
Дупница, 2600
бул Цар Освободител №16
office@edelweiss-press.bg

Увод
Причини за войната и средства против нея

• Причини за войната
• Средства против войната
• Заключение - Войната е неизбежна

Мнения "против" и "за" войната

• "Против" войната
• "За" войната
• Обща преценка на войната

Войната в историята на народите

• Древна Гърция
• Рим
• Религиозни войни
• Войната в историята на България

Как да се готвим за война
Приложение
Източници