"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
Роман за Съмърсет Моъм. Омайващо красив роман по действителни събития за любов и предателства, за колониализъм и революция, за писателското майсторство и изкуплението. 1921 година. Лезли Хамлин и съпругът ѝ Робърт, адвокат и ветеран от войните, живеят в Пенанг, Малая. Когато на гости им идва Съмърсет Моъм, стар приятел на Робърт, има опасност идиличното им битие да се пропука и това да промени живота на мнозина. По онова време Моъм е сред най-прочутите и четени писатели и тръгва на това далечно пътешествие заедно със секретаря си Джералд, за да се спаси от разорение и от фиктивния си брак и да открие тема, която ... |
|
В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Кротката. Публикувана през 1876 година, повестта е едно от последните произведения на Достоевски и според мнозина изследователи - своебразен връх в творчеството му. Трагичната история за съсипаната и погубена любов, изградена върху идеята за палача и жертвата, звучи особено актуално и в наши дни. Многократно забранявани или цензурирани в миналото, днес творбите на големия руски писател са преведени на десетки езици, което го превръща в един от най-четените автори на всички времена."Кротката е едно от най-дълбоките и съвършени ... |
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |