"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Годината е 323 преди Христа. Цар Александър Македонски, станал по-късно известен като Александър Велики, лежи отровен и парализиран в двореца си във Вавилон. Той е на тридесет и две години, негов учител е Аристотел, а войската му е най-голямата, която светът е виждал. В другия край на двореца е заключена Филис. Тя е готвачка в кралската войска, арестувана от новата власт. Прекарала е целия си съзнателен живот на бойното поле, дълго време като любовница на Александър. Кой е виновен за отравянето на царя? Филис ще продължи да живее, докато не напише всичко, което знае за Александър. Тя ни представя един богат и суров разказ ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Изданието излиза в луксозната поредица на издателство "Захарий Стоянов" превод на Любомир Илиев или Валери Петров. Предговорът е написан от Албрехт Шьоне специално за българското издание. ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовища и древногръцки богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по литература. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Сега Пърси има десет дена, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. За да се увенчае с успех подвигът му обаче, момчето ще трябва да направи малко повече от това просто да разбере кой е истинският крадец. "Ако си ... |
|
|
Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ... |
|
|
Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър, недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура. ... |
|
|
"Когато на дедите ми гласът духа ми с радост призове на път и той над буен вятър полети или в мъгли под стръмни висоти, дано не види никъде гранит за знак, че моят прах е там зарит. И нека епитафия за мен да бъде мойто име него ден. Не ме ли то прослави по света, то друга слава никаква не ща. Умра ли, зарад него между вас ще съм забравен или помнен аз." Джордж Гордън Байрон ... |
|
|
Фиаското на международния финансов елит. ... "Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук, само за да го продава скъпо. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният "ламтеж" на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи ... |
|
|
Роман с 4 международни награди и 4.5 милиона продадени екземпляра. ... След дълъг и изпълнен със събития живот Алан Карлсон се озовава в старчески дом, който смята за своя последна спирка на земята. Единственият проблем е, че доброто здраве не го напуска, а смъртта не бърза. На стотния си рожден ден рожденикът решава да избяга през прозореца на стаята си, за да се спаси от тържественото честване. По домашни пантофи и без план за действие Алан предприема неочаквано и за самия себе си бягство, изпълнено с безброй невероятни приключения. Спонтанно извършена кражба на куфар, собственост на престъпна организация, го среща с ... |
|
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
