"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
Томът съдържа избрани стихотворения на един от най-мъжествените и драматични български поети, пиесата "Прокурорът", публицистика, словото на Джагаров, произнесено след връчване на специалната награда за чуждестранна литература на Френската академия; редове от биографията и статии от Св. Игов, Ч. Добрев, Д. Канушев, Л. Левчев|_blank, П. Матев и Иван Гранитски. Пред надписите Тая сутрин на стената, на ледясалата каменна стена, аз прочетох десет имена. Десет песни чух. Десет погледа почувствах в мене. Десет знамена Видях развени, тая сутрин. Дълго аз стоях пред тях, дълго не посмях да се подпиша. Георги ... |
|
В книгата са поместени 2 романа на Рей Бредбъри. ... 451° по Фаренхайт Дошло е време, когато пожарникарите сами палят пожари. Пожарникарят Гай Монтег обича да подклажда огъня и да гледа как книгите изгарят, докато не се запознава с едно седемнайсетгодишно момиче, което му разказва за минало, когато хората не са се страхували, и с един професор, който му разкрива бъдеще, в което хората могат да мислят. Гай Монтег вече знае какво трябва да направи. Гробище за лунатици Нощта на Вси светии, 1954 г. Млад, обсебен от филмите сценарист е нает от голямо студио. Анонимно разследване свързва задния двор на гиганта " ... |
|
Книгата е част от поредицата "Анишър" на издателство "Егмонт". ... Не знае кой е баща ѝ, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името ѝ е Ася и тя е копелето на Истанбул - ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в ... |
|
Адаптирано ученическо издание. Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
Второ издание. ... Солунският чудотворец в автентичната си версия от 1942 година. В годината 1197 -ма малкият Йоаница става най-неочаквано дори и за себе си, български цар. Нарекли го Калоян, което означава хубавият, красивият Йоан. Калоян е безкомпромисен, властен, с величествена осанка и плашещ поглед. Неговите задачи са две: да бъдат убедени другите държави да признаят България за законна и независима държава, която никой няма право да напада; и да бъдат включени в границите ѝ всички български земи. Той осъзнава, че никоя от съседските страни няма да изпълни исканията му, затова българският цар се нуждае от ... |
|
Истории на легендарните воини на Елада. Спарта е един от големите феномени в човешката цивилизация, който повече от 2000 години продължава да пали въображението на хората. Военно ориентираната държавна машина на спартанците, заедно със суровите им закони и обичаи, е доминирала в Древна Гърция близо 500 години и неведнъж е служила като модел за подражание в различни епохи и страни. Някои епизоди от историята на Спарта, като подвига на Леонид и неговите 300 спартанци, са се превърнали в легенди, които човечеството преразказва отново и отново, откривайки в тях непреходни примери за героизъм и доблест. Самите спартанци не ... |
|
"По пътя към един приятел" започва сензационно. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира голямо кръстовище в Осло. Телевизионен екип проследява бягството му и показва опустошенията след него. Краят на сензационната новина е началото на житейския път на Вилгот. Неговият слон е избягал и препречва движението. За да разберем как слон се е озовал в някогашно имение, Вилгот ни разказва за детството си. Читателят непрекъснато усеща, че ще се случи нещо изключително драматично, подозира какво, но научава едва с последния ред. Книгата е необичайна и силна, защото събужда чувства като: гняв, копнеж, любов, но дори когато ... |
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |