Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
|
Западна Европа през X - XI век. ... Обществото на средновековна Европа е християнски и съвсем естествено се приема, че властта се делегира от Бога и владетелят е Негов наместник на земята. В същото време, колкото и да са условни, не могат да бъдат отхвърлени и старите традиции на изборност от "народа". Затова владетелят трябва непрекъснато да отстоява правото си на власт и той прави това чрез своята идеология, като се опира на религията, на историческата традиция, на демонстрациите на превъзходство и най-вече на легитимността си и на правото да прилага своите закони. Красимира Гагова преподава история на ... |
|
|
Трето издание. ... Книгата ни запознава с историята на Византия - една империя, просъществувала в течение на повече от хиляда години (от 395 до 1453 г.). Тя ни отвежда към низ от събития от политическо, социално, етническо и културно естество, разгърнали се през периода на Късната античност и средновековната епоха. Разкрива се животът на едно общество, оставило видими следи с многолетното си присъствие в европейския средновековен свят. Това се отнася най-вече до държави и народи на Балканския полуостров, които в продължение на векове са били в тесен досег с Византия и са живели в сферата на излъчване на силни въздействия ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Монографията е посветена на един от значимите и важни проблеми, свързани с историята и топографията на Константинопол - възникването и развитието на чуждестранни колонии. С изучаването и подробен анализ на разнородни средновековни материали (светски и църковни) авторът доказва, че наред с останалите чуждестранни колонии, в ромейската столица е съществувала и руска колония. Нейната поява най-общо може да се датира в границите на период не по-ранен от 989/ок. 995 г. и не по-късен от 1043 г. Благодарение на Антоний от Новгород и неговата "Книга на поклонника" мястото, в центъра на ромейската столица, е сигурно ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
Ицхак Хен, професор по средновековна история към Университета "Бен-Гурион" в Негев, Израел, изследва ролята на кралския двор в ранната средновековна култура и анализира механизмите на покровителство в няколко европейски кралства от тогавашната епоха. Той идентифицира корените на т.нар. "Каролингски ренесанс" през вековете непосредствено след римското господство. Тъкмо в този основополагащ период идеите и практиките на Рим и на християнския свят се срещат, за да се съчетаят с местните порядки и нрави и да посеят семената на онова, което впоследствие учените ще назоват "средновековна цивилизация& ... |
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
|
|
Трето допълнено и основно преработено издание ... "Кой кой е в Средновековна България" е незаменим справочник за специалисти, студенти, учители и ученици. За всички, които искат да съхранят историческата памет на българския народ. В 800 статии авторите са събрали 1 000 имена, разположени във времето и пространството, и чрез личностна характеристика са ги подредили в хронологичната рамка VII-XIV век. ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
|
Второ, допълнено издание. ... Книгата е посветена на връзката между религия и политика в арабските общества на Близкия изток, поставени в по-широкия контекст на ислямската история, включително и от гледна точка на тяхното взаимодействие със Запада. Монографията е насочена както към тесни специалисти и студенти в областта на арабистиката, ислямознанието и близкоизточните изследвания, така и към по-широка читателска аудитория, интересуваща се от социална, политическа, културна и религиозна история, от теология, философия, политология и социална антропология. Симеон Евстатиев е завършил арабистика в СУ "Св. Климент ... |
