"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
Как една учителка се оказва единственият мъж в цяла София? Как протича първата брачна нощ на Екатерина и Петко Каравелови? Кой велик български будител и известен почитател на женската красота бил подложен на системно домашно насилие от собствената си съпруга? Коя българка едва не става първата жена с панталон у нас? Кой и защо изстрелва куршум в гърдите на "българската Сара Бернар"? Коя ексцентрична дама едва не подпалва знаменития "Ориент Експрес"? Кои са жените на Батак, записали имената си в един от най-кървавите моменти от българската история? Коя наша сънародничка почти преживява среща с ... |
|
|
Една индианска легенда гласи, че ако имаш съкровено желание, трябва да хванеш пеперуда и да го споделиш с нея. Истинските желания винаги трябва да останат скрити, за да не се погуби магията на силата им. А пеперудите не могат да говорят - те не издават и звук дори. Ако искаш желанието ти да се сбъдне, трябва първо да уловиш пеперуда и да ѝ го прошепнеш, а след това да я пуснеш на свобода. Така желанието ти ще полети и ще достигне до знанието на Великия Дух. А той ще ти го сбъдне, защото си повярвал и защото си подарил свобода. В този сборник разкази ще откриете множество необикновени съдби, неосъществени мечти и ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
|
"Върховното лекарство ни изцелява от сътворението. Ще се изцелиш, когато заживееш в Бога, а не в себе си. Постигането на Бога е изгубването на болестта, наречена свят и време. Грижи се за Бог в себе си, а не за себе си и тогава ще имаш и себе си." Елеазар Хараш ... |
|
|
Защото всяка душа носи в себе си и душите на предците си. Неизпятата приказка на Велика Нямата продължава във втората книга от поредицата Нямата рече: Кръвта вода не става. Този път в село Устрем хора ще залюлеят лазарки, агнета ще се пекат за Гергьовден и млади момичета ще наричат на Еньовден. Магичните думи на песните отново ще огласят селото, а още една голяма любов ще се опита да поправи счупеното в миналото. Младият писател Крум се озовава в Устрем в търсене на вдъхновение. Там открива красотата на едно запазило традициите си село, което следва старите обичаи и посреща празниците в пъстрите одежди на своите деди. ... |
|
|
Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия! Така малкото шопско село Злокучане ще се окаже центърът на вселената, където изисканата мадам Жонвиев и отнесеният мосю Жан-Батист, деверът Станислас и досадните племенници ще преживеят шеметни летни месеци в компанията на леля Дочка и лелинчо Трифон Гагаузки, местния злокучански елит в лицето на поп Архимедий, бай Мите Интеуекто и кака Маца Хърбата, както и куп стари ... |
