Интересът към темата за сакрализираната змия - змей датира отдавна в българската етноложка и фолклорна литература, както и в литературата на науките за древността. Първите етнографски изследвания на този митологичен персонаж се отнасят към втората половина на XIX век и принадлежат на П. Р. Славейков и Е. Каранов. ... |
|
Proceedings of the Second International Symposium Blagoevgrad. ... From 12th to October 15th, 2016 at the Southwestern University "Neofit Rilski" was held the "Second International Symposium" Megalithic monuments and cult practices."The symposium was organized by the University research center for ancient European and Eastern Mediterranean cultures at SWU "Neophyte Rilski". Co-organizers were the Faculty of Arts; Department of Cultural Studies; Institute for Space research and technology BAS; Regional Ethnographic Museum - Plovdiv; Association "Boreas". In scientific forum ... |
|
Добре дошли в зората на новите мрачни векове! Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност. Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане ... |
|
Трето допълнено издание. ... Български празници и обичаи. Ден след ден при мене ще идваш, че приказки да ти редя за народните ни празници и за поверията стари, що с тях редом битуват. Мъдрост вековна по тия земи е събрана. Различни са обичаите и традициите, ама все български са и аз по малко оттук-оттам ще вземам и на тебе ще предам. Да започнем от ден първи на новата година. Нали така е прието календар да се прави. Ще ти разкажа за Гергьовден и за Димитровден, за Великден и за Коледа, за Баба Марта и за Голяма Богородица. За Герман и за Пеперуда, за Кокоша черква, че и за русалиите. Назад във времето ще минем и ще ... |
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
Трето допълнено и разширено издание. ... "Тази книга е един нов сполучлив опит за разкриване истинската история на българския народ, на българската държава и на българската духовност и култура. За първи път на едно място са представени толкова много факти и доказателства в един систематизиран и увлекателен социално-исторически коментар, които разкриват нашата история като неделима част още от възникването на човешката цивилизация. Авторът в самото начало на книгата посочва, че това заглавие не е негово, а го взаимствал от такива световни личности, като французите ген. Шарл де Гол и Франсоа Митрен, италианския ... |
|
За Тракийските хроники думата “сензационно” е твърде слаба! Всеки считащ себе си за родолюбец би трябвало да има в дома си този сборник от исторически летописи, както “История Славяно-Българска”. Това е книга, явяваща се като завършек, корона на започнатото, както от Паисий Хилендарски, така също от Д-р Ганчо Ценов и други истински, некорумпирани радетели на българщината. В книгата са извадени на светло и в пълнота, чрез древните документи, тайни или изопачени факти от нашата история. Тя предоставя “цялостната Визия относно ролята и мястото на българския (тракийски) народ в световната история, като един "богоизбран& ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
Обичаи и обреди на българите. ... Обичаите и обредите, наситили времето от раждането на човека до годежа, носят мирогледната същност на предците ни, развивана, обогатявана и осмисляна. Те са неразделна част от цялостния бит и по своебразен начин отразяват неговото културно-историческо развитие. Лозинка Йорданова е известен етнолог, фолклорист, автор на над 20 научни и научно-художествени книги, стотици научни и научно-популярни статии в списания и ежедневници, има редица участия в наши и международни форуми. ... |
|
Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя. Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали ... |
|
А - Г. ... Това е най-обемистото изследване от този род - събрани и обяснени са почти 28 000 местни имена от Кюстендилския край, от които около 4000 са включени в настоящия първи том. Направена е фонетична характеристика на имената, обсъдени са техният строеж и граматични особености. Поместена е и карта на говорите в Кюстендилско. Събраните местни имена съдържат сведения не само за езика, но и за историята, археологията, движението на населението, неговата материална и духовна култура. Много от тях са свързани с различни предания и легенди. ... |
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. ... |