Опити върху политическия радикализъм на XIX в. ... Книгата Опасни умове е изследване в областта на историята на политическите идеи и е фокусирана върху шестима радикални европейски мислители - Жозеф дьо Местр (1753 - 1821), Хуан Доносо Кортес (1809 - 1853), Артюр дьо Гобино (1816 - 1882), Хюстън Чембърлейн (1855 - 1927), Макс Щирнер (1806 - 1856) и Жорж Сорел (1847 - 1922). Те никога не са принадлежали към "канона" на политическата теория. Техните опасни умове ни отвеждат до предела на политическото мислене, към който бедната фантазия на "традиционните класици" никога не е смеела да пристъпи. Д-р ... |
|
|
Разказ за философиите, за Бога и за злото... ... Проблемът за злото - това е най-важният за умовете на учените от XVII век проблем. Техният стремеж е да помирят очевидния факт, че светът е пълен с грях и страдание, с твърдото убеждение, че Вселената е създадена от безкрайно добър, мъдър и всезнаещ Бог. Как да се схване правилно идеята за бога? Как действа той? Какви способности и възможности има? До каква степен неговото поведение подлежи на рационално обяснение? Можем ли винаги да разберем и оправдаем действията му? Дали Вселената е продукт на мъдростта, на доброто и красотата?... Или всичко е резултат от произволна ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Малцина се въодушевяват от идеята да влязат в стая, пълна с непознати, с които се налага да водят разговор. Повечето избягват ситуации и разговори с хора, които бегло познават и нямат допирни точки. Но има и такива, които се справят блестящо. Наблюдавали сме ги с нескрита завист - как с охота се присъединяват към компанията непознати, поемат контрола и без ни най-малко усилие очароват присъстващите с увереността, уместните си и хитроумни коментари и анекдоти. А ние се спотайваме и отчаяно се опитваме да не привлечем вниманието върху себе си. Тази книга ще ви покаже как тези хора се справят блестящо независимо дали ... |
|
|
Ако животът е такъв, какъвто го правим, то неговото подобряване започва оттук. Способността ни да убеждаваме и оказваме влияние е от определящо значение за личния и професионалния ни успех. Но повечето от нас не притежават умения да спорят добре. Мнозина възприемат споренето като нещо, което трябва да се избягва на всяка цена и често се прави неумело - или изобщо не се прави. А това навярно е най-силното и най-пренебрегвано качество, което бихте могли да притежавате. Открийте изкуството да спорите категорично, убедително и позитивно и ще си осигурите преднина всеки път, когато искате: да изложите аргумента си ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
|
|
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
|
Животът на Омраам Микаел Айванов (Михаил Иванов), Духовен приемник на Учителя Петър Дънов, сам превърнал се в Учител за милиони последователи от цял свят на Всемирното Бяло Братство. ... |
