В навечерието на 100-годишнината на Богословския факултет на СУ бе подета инициатива за възраждане паметта на нашите предшественици в поредица мероприятия в духа на думите на св. ап. Павел: "Помнете Вашите наставници..." (Евр. 13:7). В катедра Библеистика тези научни събития бяха обвързани с идеята за представяне на школи и направления, определени и оформени от нашите предшественици, преподаватели по библейските дисциплини. Представените материали в сборника са обединени от желанието за един нов прочит или добронамерена дискусия по вече изказани мнения, което осмисля идеята за школа именно като унаследяване и ... |
|
|
"Книгата е първи превод на български език на студентски записки от Кантовите лекции по метафизика. Към днешна дата са налице дванайсет техни превода на седем (неславянски и несъседни) европейски и азиатски езика. Първият редактор на Кантовите лекции В. Дилтай посочва три основни причини за самостоятелното им издаване: улесняват разбирането на критическата философия в систематичния контекст на публикуваните Кантови съчинения; съществено обогатяват историята на интелектуалното развитие на Кант спрямо традицията; създават интуитивна представа за преподавателска дейност, педагогически подход и непосредственото ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
В изданието са представени: Аврелий Августин; Дионисий Псевдо-Ареопагид; Фредегизий от Тур; Пиер Абелар; Гийом от Конш; Магистър Тиери от Шартър; Аделард от Бад; Хонорий Августодунски; Бонавентура. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Напълно основателно "Два трактата за управлението" се смята не само за основното съчинение в политическата теория на Джон Лок, но и за един от най-влиятелните текстове в историята на политическата мисъл. Що е политическа власт? Що е собственост? Какъв е техният произход? Въпроси, на които Лок дава отговори чрез преосмисляне и въвеждане на основополагащи понятия като "естествено състояние", "закон на природата", "гражданско общество", "разделение на властта"... Богатството и оригиналността на неговите идеи и до днес са предмет на задълбочени и противоречиви анализи. ... |
|
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
В книгата са включени текстове от Джаноцо Манети, Лоренцо Вала, Пиетро Помпонаци, Марсилио Фичино и Джовани Пико Делла Мирандола."Решението ми да събера въпросните преводи на ренесансови философски текстове в един обемист том е продиктувано от следните съображения. Почти всички досегашни издания са изчерпани и трудно се намират дори при букинистите. При това, когато отделните текстове бъдат събрани заедно, с това се очертава по-ясно и категорично спецификата на ренесансовото философстване, проследяват се взаимодействията между различните визии на епохата, става по-логично вместването на една или друга позиция в ... |
|
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
"Усъвършенствай себе си и така внасяй хармония между хората." - Основен принцип на конфуцианското учение. Според мнозина за да разбереш китайската култура, трябва първо да разбереш конфуцианството. Китайската философия тръгва от изучаване на човешкия живот и главното в нея е Пътят, който прави човека човек. По какъв начин човекът е истински човек? Как човек трябва да постъпва към човека? Най-възвишената цел на нейните знания може да бъде обобщена чрез израз от Книга на учителя Джуандзъ: мъдрец отвътре, цар навън. Когато човек доведе усъвършенстването на личността си до възможния предел, той става мъдрец отвътре, ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
