Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
|
Ние сме слаби и ограничени създания, но благодарение на значението сме способни с помощта на звукове или знаци върху хартия да обхващаме мислено целия свят и много от нещата в него, и дори да си измисляме неща, които не съществуват и вероятно никога няма да съществуват. Проблемът е да обясним как е възможно това: как нещо което казваме или пишем, има значение - включително и всички думи в тази книга? ... |
|
|
Контурите на един нов светоглед. ... С типичната за задълбочен западен мислител страст, Ричард Тарнас ни предлага своята книга, която много учени - от Джоузеф Камбъл до Хюстън Смит - смятат за една от най-забележителните истории на западния разум и дух, написани досега. "Космос и душа" оспорва фундаментални представи на съвременния светоглед с неопровержими доказателства, които биха довели внимателния читател до съвършено ново разбиране за ролята на човека в космоса."Космос и душа. Контурите на един нов светоглед" хвърля светлина върху разгръщащата се драма на човешката история, особено в нашата ... |
|
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява "Рицарят монах" ... |
|
|
Малцина се въодушевяват от идеята да влязат в стая, пълна с непознати, с които се налага да водят разговор. Повечето избягват ситуации и разговори с хора, които бегло познават и нямат допирни точки. Но има и такива, които се справят блестящо. Наблюдавали сме ги с нескрита завист - как с охота се присъединяват към компанията непознати, поемат контрола и без ни най-малко усилие очароват присъстващите с увереността, уместните си и хитроумни коментари и анекдоти. А ние се спотайваме и отчаяно се опитваме да не привлечем вниманието върху себе си. Тази книга ще ви покаже как тези хора се справят блестящо независимо дали ... |
|
|
Ако животът е такъв, какъвто го правим, то неговото подобряване започва оттук. Способността ни да убеждаваме и оказваме влияние е от определящо значение за личния и професионалния ни успех. Но повечето от нас не притежават умения да спорят добре. Мнозина възприемат споренето като нещо, което трябва да се избягва на всяка цена и често се прави неумело - или изобщо не се прави. А това навярно е най-силното и най-пренебрегвано качество, което бихте могли да притежавате. Открийте изкуството да спорите категорично, убедително и позитивно и ще си осигурите преднина всеки път, когато искате: да изложите аргумента си ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Проф. Георги Каприев (Бургас, 1960) е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски”, специализирал е в Кьолн и Париж с подкрепата на фондациите DAAD, Александър фон Хумолт, Андрю Мелън. Преподавател по история на философията в СУ. Президент на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия. Член на Института за средновековна философия и култура (София). Член на Американското семиотично общество. Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна ... |
|
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
