Фридрих Дюренмат изследва сложните и многопластови театрални пътища и дръзновения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", отпечатана в началото на този интересен сборник. "Литературата и театърът са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, "Play Strindberg" и "Портрет на една планета", които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии." ... |
|
Настоящият албум от поредицата ARS LONGA на нашето издателство е посветен на колекцията гравюри на френският художник Гюстав Доре, един от най-успешните и продуктивни илюстратори на деветнадесети век, представящи поемата Изгубеният рай на Джон Милтън. За да направи гравюри по Изгубеният Рай, пред Гюстав Доре е поставена много трудна задача. Първо, епичното произведение, чиято цел, според думите на самия Милтън, е "да изясни на човека действията на Бога", е много сложна творба. Второ, поемата е изключително трудна за разбиране, изпълнена с разсъждения относно природата на религиозните убеждения. По този начин, ... |
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
|
Пиесата "Метрополис" е написана по първия научнофантастичен филм в историята на световното кино, включен в Световното документално наследство на ЮНЕСКО. Това е разказ за срещата между два свята - света на богатите и света на бедните, които работят за тях. Едно момче от света на богатите се влюбва в момиче от света на бедните. Дали е възможна тази любов? Дали машината може да помогне на човека, като разруши останалите машини? В пиесата структурата на филма е напълно запазена, като е обогатена с нови герои, за да прозвучи разказът съвсем съвременно. Австрийският писател Францобел (Франц Щефан Грибл) е роден през ... |
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
Тяло като драматургичен проблем. ... Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към два художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропологическото и ... |
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |