Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се провокира вдъхновението, а ако го няма, да се постигне онова сценично самочувствие, което съответства на емоциите на изпълняваното лице. Това прави системата толкова актуална и популярна в света, особено в Америка и в Холивуд. "Работата на актьора", в която е изложена първата част от системата задължителна за всеки творец в театъра, бил той педагог, режисьор или актьор.
За съвременниците Станиславки (ако са чували за него) е нещо като стар, ненужен, забравен паметник, чието място е в някой измислен музей на "социалистическото изкуство". Неговата "система" е нещо остаряло, отминало във времето и загубило се в "постмодерните времена", от което вече не се нуждаем и не би могло повече да ни служи - екземпляр от далечната история, както днес обичат да казват. Впрочем не е по-различно отношението към неговото наследство и сред хората, които днес работят в театъра или обучават бъдещите артисти. За младите това име е не повече от част в задължителния списък с имена, за които е достатъчно да знаеш, че ги е имало и за които, ако е необходимо за изпит, винаги можеш да намериш и набързо да свалиш от "Гугъл".
На сцената в Русия в края на XIX в. господстват принципите на един традиционен театър с присъщите му маниери на актьорска игра, на оформление и организацията на спектаклите. Все още предстои да се утвърдят режисьорската интуиция и принципите на модерната психологическа драма. А Константин Станиславски е човекът, осъществил тази огромна реформа, придал ново лице на съществуващия дотогава театър и определил облика и някои от основните тенденции в съществуването и практиката на европейския театър през първата половина на изминалия XX век и на методите за подготовка на артистите. Станиславски извършва огромна реформа, с която слага край на съществуването на една вековна сценична традиция и става един от хората, преобразували из основи зданието на съвременния театър.
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа 
