Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
Най-сетне българският читател се среща с по-пълно издание на текстове на блестящия американски философ. В сборника са поместени петнадесет негови есета (десет преведени за пръв път на български), които представят съществена част от творческия му път. Книгата е разделена на три тематично обусловени и хронологически подредени части. Първата част започва с текста "За нов опис на категориите" и продължава с някои от най-известните антикартезиански трудове на Пърс. Втората част съдържа поредица от статии, в които Пърс разработва монистична метафизична система. Последната част обединява по-късни текстове, доразвиващи ... |
|
Съставител: проф. д.ф.н. Александър Кънев. ... Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Георги Каприев и проф. д.ф.н. Стилиян Йотов. Конференцията се състоя на 16 октомври 2020 г. в Аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски и беше организирана от катедра История на философията със съдействието на Философския факултет. В нея взеха участие настоящи и бивши членове на катедрата: Георги Каприев, Стилиян Йотов, Гергана Динева, Александър Кънев, Васил Видински, Димитър Божков, Олег Георгиев и Христо П. Тодоров. В сборника е включен и текст на д-р Николай Петков. ... |
|
През 2022 се навършват 130 години от рождението на един от най-високите умове на европейската духовност - Валтер Бенямин. Световната хуманитарна общност отбелязва и 100 години от появата на един от неговите най-легендарни текстове: "Към критика на насилието". Това е достатъчен повод да се обърнем към студията, макар че специалното ни внимание има и други причини. Част от тях се обяснява от онези блестящи отговори на текста, каквито са давани през десетилетията от мислители с главозамайващ ранг - Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър... Но вниманието ни е породено преди всичко от актуалността на текста в ... |
|
Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
|
"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на Хабермас и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя. Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и ... |
|
Изданието съдържа писма, които се превеждат за първи път на български език, и е посветено изцяло на литературата. То ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции с пълното право на собственик."А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави.""Но да Ви разкажа ... |
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |