Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
|
|
Етюди по средновековна литература. ... "Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и ... |
|
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Теология на висшето благо" е сред главните произведения на Пиер Абелар в периода на неговата творческа зрелост. Книгата е осъдена от синода в Соасон през 1121 г. По това време роденият през 1079 г. "Сократ на галите" вече има зад гърба си дълга серия събития от всякакъв, но неизменно впечатляващ характер. Читателят не може да не забележи ерудицията, демонстрирана от Абелар, обхващаща почти изцяло знанието, достъпно за учения човек от неговата епоха. Не може да остане незабелязана и спецификата на текста, привлякла в най-голяма степен гнева на заседаващите в Соасон: не толкова ... |
|
|
Най-сетне българският читател се среща с по-пълно издание на текстове на блестящия американски философ. В сборника са поместени петнадесет негови есета (десет преведени за пръв път на български), които представят съществена част от творческия му път. Книгата е разделена на три тематично обусловени и хронологически подредени части. Първата част започва с текста "За нов опис на категориите" и продължава с някои от най-известните антикартезиански трудове на Пърс. Втората част съдържа поредица от статии, в които Пърс разработва монистична метафизична система. Последната част обединява по-късни текстове, доразвиващи ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Практики и техники на стоиците. Има хора, които са толкова уверени и спокойни, че изглежда нищо не е в състояние да ги смути, засегне или нарани. Овладели заложената в човека ненаситност и укротили склонността да искат все повече и повече, те преодоляват без видимо усилие пречките по пътя си и успяват със същата лекота да се радват на удоволствията в живота (като същевременно съумяват да не станат техни роби). Тези хора, въпреки че почти със сигурност няма да ви го кажат, вероятно са възприели стоицизма за своя житейска философия. Представителите на стоическата школа - Зенон, Епиктет, Сенека и Марк Аврелий - са сред ... |
|
|
Напълно основателно "Два трактата за управлението" се смята не само за основното съчинение в политическата теория на Джон Лок, но и за един от най-влиятелните текстове в историята на политическата мисъл. Що е политическа власт? Що е собственост? Какъв е техният произход? Въпроси, на които Лок дава отговори чрез преосмисляне и въвеждане на основополагащи понятия като "естествено състояние", "закон на природата", "гражданско общество", "разделение на властта"... Богатството и оригиналността на неговите идеи и до днес са предмет на задълбочени и противоречиви анализи. ... |
|
|
Повече от 18 века след смъртта на римския император и стоически философ Марк Аврелий неговите записки, написани не за да бъдат четени от други, продължават да оказват огромно влияние върху читатели по целия свят. "Към себе си" не е тежък и абстрактен философски текст. Това е практически наръчник, това са размислите на жив човек - изпълнен с противоречия, търсещ истината, повлиян от своето време. Тази книга, превърнала се в един от най-влиятелните текстове от древния свят, може да се чете и днес като полезен помощник за търсещите начин да живеят и да бъдат полезни в трудни времена. Как да бъдем господари на ... |
|
|
Политическата либерална доктрина на Джон Ролс и нейното ръководно понятие за публичен разум представляват теоретическата систематизация на всичко, което се случва в края на 60-те години на миналия век - години на масови студентски бунтове и демонстрации, включително и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Това е университетът, където на дело биват извоювани принципите, които залягат в основите на Ролсовата концепция за справедливостта и нейните главни идеи, извеждащи на преден план интерпретираната теза на Кант за публичната употреба на разума, принадлежащ на общността на свободни и равнопоставени личности, визирани като ... |
|
|
Психическата трансформация на народите и последиците от Първата световна война. Моментът, в който всеки гражданин осъзнае, че победата на една или друга политическа партия или на една или друга вяра са безсилни да проправят пътя към абсолютното щастие, ще настъпи голямо социално развитие. По какъв начин бихме могли да променим мисленето на хората, след като и най-крайните закони са безсилни да го променят? Отговор на този въпрос дава уважавания социолог и психолог Густав Льобон. В "Светът по време на бунт", през призмата на психологията, е направен подробен анализ на движещите сили на народа по време на ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
