"Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и други. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката ... |
|
|
Хубавите криминални романи трябва да започват с думите "хубава жена". Ако жените са три, четенето се превръща в увлекателно приключение в загадъчния свят на убийствата. Загадъчен и трудно разбираем за повечето от нас, най-вече защото човек е единственото същество на Земята, което причинява болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен тази - да причинява. Още повече ако е призван да създава нов живот, да бъде нечия грижовна майка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повечето от тях в съучастие с мъже. Затова е интересно да се ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
|
От автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" - книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... |
|
|
Художествено-документална повест. Съдбата среща Мити Ковачева, дъщеря на ген. Стилиян Ковачев, командир на IV българска армия и за кратко време военен министър, и младия Мустафа Кемал Ататюрк, тогава военен аташе на Турция в България. Бурните политически събития в началото на XX в. обричат драматично прекрасното чувство, разцъфнало помежду им. На Мустафа Кемал му предстоят велики дела, но изглежда до края на живота си пази в сърцето си образа на Балканската роза и една любов към България."Напоследък все повече се уверявам, че авторът невинаги е този, който избира темата и героите на своята творба. Понякога те сами ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
С третия роман "Каменната жена" от четирилогията за историята на исляма Тарик Али за сетен път доказва майсторството си на разказвач. ... Всяко лято, когато жегата и скуката нападнат Истанбул, семейството на високопоставения служител и доверено лице на султана Искандер паша се премества в прекрасното си имение на брега на Мраморно море. Така започва и лятото на 1899 г., но този път лятната почивка е по-различна. Искандер паша получава инфаркт и това е поводът да се събере цялата фамилия. След няколко години в немилост, поради неравностойния си брак с обикновен училищен инспектор, при това грък, се завръща и ... |
|
|
В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: "Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: "Кюстин" и "Токвил". Книгата на маркиз Астолф Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е забранена незабавно и за дълго(всъщност и до ден-днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т.нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил ( ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
