"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
|
Роман от спомени. ... "В средата на 80-те години от дъното на душата ми се надигна тревожно предчувствие, че бързо трябва да разкажа преживяното, защото идва ново време, в което всичко ще се промени и за всичко ще бъде късно. Така се роди "Убий Българина!" – книга за моето начало..." Това са думи на Любомир Левчев, с които той ни въвежда в един роман от спомени – живи, ярки, каквито могат да бъдат само спомените от детството. В тази книга героят, сега от позицията на автор, се среща със себе си. Всъщност, среща се повторно със смисъла на своето начало, за да изповяда преживяното време като ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |
|
|
В интригуващия, изпъстрен с документирани свидетелства на времето разказ за живота на легендарния музикант и бохем Йосиф Цанков читателите вероятно ще разпознаят и публицистичния темперамент на топжурналистката Валерия Велева, която не крие симпатията си към отсъстващия събеседник на поредния си интимен диалог. Но именно това необичайно предизвикателство се оказва и печелившия ход за авторката, а безпогрешно улученият баладичен тон на нейния разказ възкресява не толкова легендата на един музикантски живот, колкото емоционалната памет на всички, които са имали щастието да попаднат в неговата магнетична аура. ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
Женските образи сякаш отсъстват в историята, а гласовете им са тихи, приглушени, присъствието им незабележимо... Книгата "Латифе ханъм" представя събитията през една нова перспектива - женската. Биография и същевременно любовна история. Малцина у нас знаят, че Кемал Ататюрк е бил женен. За съпругата му Латифе ханъм нищо не се знае. Основната причина е, че след женитбата им ала франга и развода им ала турка, за нея не се говори. Интелигентната, образована радетелка за права на туркините напълно съзнателно е изтласкана от историческата сцена в опасенията да не разкаже нещо, което ще урони авторитета на знаменития ... |
|
|
"... Михаил-Билю (или Милю) отдавна е с фамилията си в Банско. Билю, роден тук, е вече известен търговец от БААНОВОТО семейство. Има трима сина родени през 10 години - Лазар (1702), Вълчо (1722) и Петър (1722) Баанови. Лазар се замонашва в Светогорския манастир "Хилендар" с името Лаврентий. Вълчо остава светско лице, като поема цялата стопанска дейност на баща си и я развива блестящо до степен, непозната в рамките на Османската империя. Посещавайки Божи гроб на млади години, а по-късно и със сина си Георги (хаджия), става известен с името Хаджи Вълчо, което име оставя на поколенията след него,познати и днес ... |
|
|
"За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |
|
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
|
"Иван Стойчев е написал книга, интересна и емоционална, четиво всеобхватно и многообразно като самия живот.Когато го четем, с любопитство и удивление ще се запознаем с основните моменти от езотеричното учение. С помощта на тази вековна мъдрост, през призмата на нейните канони, можем да погледнем с разбиране и интерес към оригинални, фрапиращи случаи от живота на автора, когато той се е срещал с неизвестни, непознати сили. Не по-малко любопитни са главите, в които научаваме как едно дете, едно патриархално семейство от началото, та до средата на миналия век, се е борело за насъщния. Разказът е значим и завладява, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
"Искам да ви разкажа моята истинска, но невероятна история. За много скептици и непросветени хора тя ще прозвучи като фантазия, плод на болен мозък - шизоферник, както обичат да казват хората, разказващи подобни истории. Трябва да ви кажа, че аз смятам,че съм нормален човек, в пълно съзнание и с бистър ум. Дълго време се борех със себе си, след всичко, което ми се случи и което ще споделя с вас. Животът е дар от Бог - Висшия разум. Той е вечен. Изживейте го пълноценно. На този свят не трупайте много материални блага, а духовни. Материалните блага са изпитание за духа. Не ставайте роби на парите, защото така човек ... |
