"Последните мохикани на киното" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Оливър Стоун, Вернер Херцог, Тонино Гуера, Жан-Клод Кариер , Клаудия Кардинале, Джон Малкович, Такеши Китано, Джулиано Монталдо, Никита Михалков, братя Дарден, Дейвид Линч, Клод Льолуш, Сергей Соловьов, Горан Паскалевич, Майкъл Пейлин, Роман Балаян, Бепе Чино, Тони Палмър, Пиер-Анри Дьоло, Милчо Манчевски, Беатрис Роман, Андрей Кончаловски. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези сценаристи, режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в ... |
|
Кои са бариерите пред аудио-визуалните медии? Едни са около съдържанието: неясна идентичност и маргиналността, неразбирането на класиката и на старите ленти. Други са променените форм(ат)и на гледане. Трети са свързани с пътя до зрителя: превод, репертоар, цензора, пиар, реклама и критика. Всъщност говорим за края на киното, каквото го познава(х)ме. ... |
|
Киното не дискриминира. То обича своите герои и чудовища по равно. Публиката обаче нерядко страда от предразсъдъци - предпочита щастливия край и съкрушения злодей. Критиката като че ли също има предубеждения - за нея са по-важни обективно признатите класики, а към второразредните заглавия се отнася с равнодушен или с високомерен скептицизъм, въпреки неоспоримата симбиоза между двете. Тази книга е опит да се помирят лагерите и да се посочат някои от по-значимите заглавия на седмото изкуство, които не са непременно първокласни, но носят в себе си достатъчно чар и креативност, за да им се обърне подобаващо внимание... а и за ... |
|
"Майсторите на Голямото кино" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Франсис Форд Копола, сър Алън Паркър, Тео Ангелопулос, Никита Михалков, Вим Вендерс, Иржи Менцел, Кшищоф Зануси, Емир Костурица, Отар Йоселиани, Николай Бурляев, Александър Сокуров, Виктор Ерике, Джери Шацбърг, Катрин Деньов, Людмила Чурсина, Любиша Самарджич, Мика Каурисмаки, Тери Джоунс, Люк Бесон. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в техните прогнози за бъдещето на киното. Същевременно ... |
|
Избрани, защото са получили историческо, общо одобрение или са приети от критиката, това са филмите, които трябва да бъдат гледани, като се започне от "72 гневни мъже" през "Z" до "Пътуване до Луната" и "Завръщане". С информативни, увлекателни рецензии, написани от международен екип критици, 1001 филма, които непременно трябва да гледате е необходимият справочник за всеки кинолюбител. ... |
|
Тази "История на световното кино" е преди всичко разширен и обогатен превод на учебника по история на задграничното кино (1945-2000), създаден от широк и авторитетен кръг от педагози и учени в Русия - преподаватели във ВГИК и научни работници в Държавния институт за изкуствознание. В руския си вариант учебникът не включва очерци за такива представителни и значителни кинематографии, като японската, индийската, австралийската и канадската, а също и за руското кино, за което са написани няколко многотомни истории. Това наложи някои допълнения на българското издание. Добавени са нови глави. Целенасочено внимание е ... |
|
Геновева Димитрова е родена през 1958 в Плевен. Завършила е руска филология в Софийския университет и кинознание в НАТФИЗ, доктор. Филмов критик, редактор и колумнист във в. „Култура”, преподавател в СУ и НБУ . Автор на книгата „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те”. "През последните години мостовете ни към руската култура се рушаха, а Геновева изгради един. С постоянство и талант. Минете по него, сигурен е, води към съществени неща от живота и киното."Вера Найденова "Във време, когато всички гледат американски филми и. турски сериали, а общуването е руската култура се ... |
|
Българските филми и техните зрители в началото на XXI век. ... Книгата "Помощ за публиката" разкрива какво се случва с новите български филми при срещата им с техните зрители в съвременните български кина. Изданието съчетава богата статистическа и икономическа информация за българския филмов пазар и за начините, по които публиката въобще възприема съвременното кино. Съществено място в книгата е отделено на развитието на основните идеи за популярното в културата през ХХ век, които дават много по-голяма свобода на публиката да изразява своите вкусове и предпочитания спрямо произведенията на филмовото изкуство. ... |