Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
Книгата включва две забележителни пиеси от Клаус Ман. ... Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. ... |