Пиеси ... Вернер Шваб е роден през 1958 г. в Грац. Умира там в навечерието на 1994 г. на 35 години. Учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Известно време живее със семейството си в малко селско имение в Щирия, където е наемен работник. След дебюта му с „Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен" в Мюнхен и Виена той се премества в австрийската столица и започва да работи като писател на свободна практика. Две от пиесите си поставя сам в Линц и Грац. Носител е на наградата на немската критика за дебютиращ драматург през 1991 г., на наградата за най-интересен драматург за 1992 г., на наградата за ... |
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
Пиесата "Троцки в изгнание" трябва да се разглежда като опит на Петер Вайс да коригира марксисткото описание на историята, в чиито анали личността на Троцки е изтрита. В съпоставката между Ленин и Троцки него го интересува какви са мотивите, които карат историците да представят една личност като герой, а за друга просто да се постараят да изчезне. В своята пиеса Петер Вайс се придържа стриктно към историческите факти. Целта му обаче е да актуализира тематиката и да критикува авторитарния сталинизъм на своето време. Заради това в пиесата има постоянно паралели със съвременната му действителност. Г. Олерих ... |
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
Този сборник със събраните пиеси на Сара Кейн съдържа и сценарий за кратък филм "Кожа". Сара Кейн е родена в Есекс, Англия, през 1971 г. Учи драма в Бристолския университет, За кратко време е писател-резидент в Роял Корт Театър в Лондон. Страда от силна депресия, за която два пъти лежи в лондонска болница. Това не й пречи постоянно да пише. Слага край на живота си през 1999 г. в болницата Кингс Колидж в Лондон, като се обесва с връзки за обувки. ... |
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
|
Още в началото на тази книга Мамет пише, че много от наблюденията и идеите в нея биха могли да бъдат сметнати за еретични. И наистина - в "Театърът" той поставя под съмнение смисъла от работата на режисьора и теоретичните трудове по актьорско майсторство - идеи, които са били основополагащи повече от век. Проблемните пиеси, политическата коректност, методът на Станиславски, режисьорските указания, които не могат да се изпълняват - всичко това попада под прицела на критическия поглед на Мамет. Отправяйки предизвикателство към традиционните възгледи за театъра, той предлага на актьорите по-скоро практически, ... |
|
Книгата включва две забележителни пиеси от Клаус Ман. ... Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. ... |
|
Настоящият албум от поредицата ARS LONGA на нашето издателство е посветен на колекцията гравюри на френският художник Гюстав Доре, един от най-успешните и продуктивни илюстратори на деветнадесети век, представящи поемата Изгубеният рай на Джон Милтън. За да направи гравюри по Изгубеният Рай, пред Гюстав Доре е поставена много трудна задача. Първо, епичното произведение, чиято цел, според думите на самия Милтън, е "да изясни на човека действията на Бога", е много сложна творба. Второ, поемата е изключително трудна за разбиране, изпълнена с разсъждения относно природата на религиозните убеждения. По този начин, ... |