Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
Настоящият албум от поредицата ARS LONGA на нашето издателство е посветен на колекцията гравюри на френският художник Гюстав Доре, един от най-успешните и продуктивни илюстратори на деветнадесети век, представящи поемата Изгубеният рай на Джон Милтън. За да направи гравюри по Изгубеният Рай, пред Гюстав Доре е поставена много трудна задача. Първо, епичното произведение, чиято цел, според думите на самия Милтън, е "да изясни на човека действията на Бога", е много сложна творба. Второ, поемата е изключително трудна за разбиране, изпълнена с разсъждения относно природата на религиозните убеждения. По този начин, ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
Съставител на изданието - Иво Милев. ... "История на българското изобразително изкуство" e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване. Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на XX век. Кирил Кръстев (1904 - 1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо ... |
|
"Интелектът може да възприеме ренесансовата форма - пише Джулио Карло Арган - докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад "Сан Пиетро" трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в " ... |
|
"Любовна диатриба срещу един седнал мъж" е единствената театрална пиеса на Габриел Гарсия Маркес. Тя е само за една актриса и заглавието на настоящата бележка е първата ѝ реплика, която заслужено може да влезе в списъка на най-известните първи изречения на художествени произведения. Тази пиеса е 33 стандартни страници, колкото една малко по-кратка новела. Но в нея има повече ремарки. Те не са излишни, а напротив, помагат на читателя да изобрази за себе си действията и въобще състоянието на героинята. Също и това, което казва, и защо го казва. Името ѝ е Грасиела. Женена е от 25 години и съпругът ... |
|
Съставители: Улрих Хьорни, Томас Фишер, Бетина Кауфман - "Фондация за творбите на К. Г. Юнг". ... Изображението от Червената книга, подбрано за корица на този том, изтъква някои от неповторимите черти, присъщи за художествените произведения на Юнг: свободните съчетания на цвят, мотив и перспектива, разкриващи сходства с развоя на модерното изкуство в началото на ХХ в., игрите на светлини и сенки с цел създаване на перспектива и обем, използването на техники за прозирност и потъмняване с цел постигане на пластичност и светлинни ефекти, както е видно в централния абстрактен символ, който сякаш виси във въздуха, ... |
|
Книгата съдържа пиесите "Човек и свръхчовек" и "Дилемата на доктора". "Човек и свръхчовек" показва остроумието на Шоу в най-брилянтния му вид. Като пренарежда елементите на легендата за Дон Жуан, той създава пиеса в четири действия, която може да се разглежда като обикновена комедия на маниерите, но всъщност е манифест на философските идеи на Ницше за "свръхчовека", както и класическо разобличаване на вечната борба между половете. "Дилемата на доктора" пък е класическа сатира на медицинската професия, която разглежда актуалния и днес проблем с осигуряването на ... |