Плюшените играчки на Кристофър Робин оживяват в приказките, които баща му разказва всяка вечер пред камината. Приключенията на Мечо Пух, Йори, Прасчо, Тигъра, Кенга, Заю и Бухала са весели и забавни, а понякога малко страшни. Книгата е част от поредицата Детска класика на издателство Пан. Алън Милн (1882 - 1956) е роден в Лондон. Завършва университета в Кеймбридж. Работи като журналист и помощник - издадел в списание Пънч. След избухването на Първата световна война заминава за фронта, където написва първата си книга за деца. Става световноизвестен с двата си приказни романа Мечо Пух (1926) и Къщичката в къта на Пух ... |
|
Едва ли има друго издание, в което толкова богато и автентично да са представени празничният календар и свързаните с него обичаи и обреди на българите при раждания, кръщенета, сватби и погребения. Изчерпателно са описани обредите и ритуалите при отдаване на почит на светеца покровител на къщата и челядта, при умилостивяване на болест, природна сила или митично същество и други. Предадени са много автентични песни, с които българинът изразява своите радости и мъки. Представен е богат илюстративен материал за обредните колаци и хлябове, в които българската домакиня е влагала цялата си любов."Ний събираме песни, ... |
|
"Социалното, колективното, е човешкото, но вече дехуманизирано, квази-материализирано, оприродено. Затова, без да си даваме сметка, сме тласнати да определяме социалното и като "свят". Човекът е в обществото все едно във втора природа."Хосе Ортега-и-Гасет ... |
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
|
Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка ... |
|
Няма нещо, което да не може да бъде превърнато в свещено и така да придобие в очите на хората несравним престиж. Чрез своеобразен бриколаж в модерното общество се създава религиозен инструментариум в отговор на въпроса: как това, което е, би могло да не бъде повече такова, каквото е било... Като чели в човешките представи свещеното – в класическите му форми, преминава на заден план. Съответно определението на модерното свещено се движи от виждането, че то е символна продукция на модерността до възприемането му като религиозно измерение на модерността. Като чели по-скоро от една лаическа сакралност модерните хора черпят ... |
|
Границите и хронологичните рамки на явлението, положено в основата на настоящото изследване, се определят от спецификата на авангарда като художествено направление и от мястото му в системата на културата на границата между два века. Опитите за определяне на същностната специфика на авангарда като културно явление датират отдавна в западното литературознание. В Русия и България - основно през последните двадесетина години. Но природата на това явление засега се изплъзва от систематизиращата страст на литературните историци не само защото съвременният литературоведски дискурс е твърде разнороден в изходните си пунктове, & ... |
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
Още от най-дълбока древност до наши дни развитието на човешкото общество е тясно свързано и детерминирано от определени идеологии, чрез които се интерпретират идеи, представи и възгледи, определящи изграждането или преобразуването на действителността. Тяхната същност и значението им е било тълкувано различно, но винаги е свързано с отхвърлянето на едни или утвърждаването на други идеи. В нашето съвремие идеологиите продължават да заемат изключително важно място в цялостния живот на обществото. Те очертават по различен начин съществуващите политически и социални отношения и моделират средствата, методите и формите за ... |
|
Двете книги за фантастичните приключения на малката Алиса ни въвеждат в свят на приказни чудеса и весели безсмислици, населен със смешни и мили герои. Всичко се променя пред очите ни, както става в сънищата или в най-модерната компютърна анимация. Книгата е част от поредицата Вечните книги за деца на ИК Пан. ... |
|
Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя. Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали ... |
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |