Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
|
Историята на Франц Биберкопф е Възпитание на чувствата на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman, убеден е Валтер Бенямин, а Бертолт Брехт казва: "За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.""Осъзнах, че чета Берлин - Александерплац по начин, който трудно може да се нарече четене - а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.& ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
"Самюел Тейлър Колридж (1772 - 1834) е навярно поетът, който в най-голяма степен осъществява естетическата революция на Романтизма в английската литература, а и не само в нея. Той се освобождава най-категорично от просвещенския рационализъм, като залага на субективното емоционално състояние на твореца и на неограниченото му въображение. Този поврат, който прокарва нов път за развитието на модерната поезия, на практика се извършва в продължение на не повече от няколко месеца през 1797 и 1798 г., когато 25 годишния поет живее в Съмърсет, Югозападна Англия, в близко съседство и приятелство с Уилям Уърдсъурт и сестра му ... |
|
|
Време, когато в света надделяват омразата и насилието. В новогодишната нощ Йозеф Ердман слиза от влака в Марибор, за да изчака своя бизнес партньор. Тук е прекарал детството си, когато градът все още бил светъл и приветлив. На фона на забравените спомени от детството и сложните взаимоотношения с околните Драго Янчар преплита историите на различни прослойки от жителите на пограничния град в привидно безгрижното, но вече смутно време в навечерието на Втората световна война. Моментът на кулминацията е северното сияние, което неочаквано огрява Централна Европа на 25 януари 1938 г. като предзнаменование за наближаващ ... |
|
|
Съставител: Петър Величков. ... Любовните писма на поета до любимата му - украинката Маша Г. Крилова. "Четвъртото издание от колекция Наследство на издателство Библиотека България е естествено продължение на безценния труд на д-р Петър Величков в областта на литературната ни история, следваща ценна стъпка в опознаването на големите имена в българската литература. В Непознатият поет Трифон Кунев той осветлява изключително интересната личност на този голям български поет и общественик от гледната точка на сърцето, разчитайки писмата му до неговата любима, украинката Маша Крилова. Интимен зов на една ранена мъжка ... |
|
|
Изданието включва най-популярната книга на писателя „"Мацакурци" (издавана по-късно под заглавие "Вуцидей"), пътеписа "В дебрите на Рила" и два непубликувани текста - "Скици из Рила" и "Последните мацакурци. Летописни бележки за едно бивше царско село". Томът съдържа още "Живот в дати", пълна библиография на публикациите на Христофоров и други материали. ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
Последната Надживях последната си любов. Можело и така: все едно че са ти извадили жлъчката - ще поболи, пък ще ти мине. Накрая остава тъничка следа. Понякога само паметта ми скроява лоши шеги: току ми пробута парченце от спомен, край на фраза, докосване като удар от ток. И всичко, така добре подредено, се сгромолясва с трясък на прах. И притичва през сивия ден - танцуващо, насмешливо, разрушително - онази последна любов. ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Поетът, прозаикът, критикът Марко Ристич (1902-1984) е виден представител на авангардизма, чиито балкански измерения все още не са получили своето заслужено място в европейската и световната литературна история. Преводачката Моника Янева е подбрала най-представителните творби на сръбския сюрреалист, с което дава възможност на българския читател да получи пълна представа за големия поет. "Пусни ме Действителност още веднъж да се върна На тази пътека където дъхът на морето зове към пътуване Между тези кипариси които ... |
