Един известен композитор и музикант си е отишъл. Погребението му се превръща в светско събитие, на което не се знае кой изпълнява виртуозно полагаемата му се роля и кой искрено тъжи. Вътрешният монолог на героинята Нора Гарсия е заплетен и ни провокира, привлича със самоиронията си, блести с ерудиция и е по женски крехък и уязвим. След загубата на любимия някога мъж, въпреки лавината от противоречиви чувства, изпъква това, което ги е свързвало - съпреживяното изкуство. Марго Гланц е превърнала писането в пространство без граници, текстовете ѝ с лекота преминават от фикцията към есето, от спомена към стиха, от ... |
|
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
|
Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Записките на Елиас Канети са част от теоретичния му труд. Основните мотиви на неговото творчество са залегнали най-ясно в записките, представляващи в своята макро- и микроструктура едно отворено произведение, което може да бъде разширявано и допълвано - с новите информации от Цюрихския архив - и ясно очертаващо новия образ на света и на човека, който можем да открием и в романа, драмите, автобиографиите му и теорията му за масата и властта. По този начин тези записки са не само основен корпус, но и съпътстващ обяснителен текст към произведенията и философията му. "Познанието при Канети никога не внушава сигурност, ... |
|
|
Когато се проследява теоретичното творчество на Елиас Канети, част от което са и неговите Записки, може да се установят основни мотиви, които парадигматично се повтарят, поемат, доразвиват, поставят се под съмнение, отхвърлят и т.н. По този начин цялостното теоретично творчество на Канети показва едно единство, което не може да бъде нарушено от новите "открития" двадесет години след смъртта му и след отварянето на част от архива му и което всъщност е единството на неговата личност, познаваща жестоки противоречия и вътрешни борби. "Щом чрез думи може да се постигне толкова много, защо да не може също чрез ... |
|
|
В този сборник, носещ името на една от най-знаковите повести на Франц Кафка, са събрани 11 произведения, всяко различно, но всяко представляващо особена притча, потапяща читателя в абсурдното, необяснимото, не поддаващото се на логическо осмисляне - онова, което се крие под повърхността на човешкото съзнание, но носи в себе си скрит смисъл. За Франц Кафка творчеството е "форма на молитва", метафизичен експеримент за улавяне на неясни видения, едновременно забранен и необходим чрез силата на словото да се обхване мистерията на съществуването. Често определят чешкия писател като "поет на отчуждението". ... |
|
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
|
След Шекспировите "Великите трагедии" проф. Александър Шурбанов представя нов висококомпетентен и вдъхновен превод на "Ромео и Жулиета", най-обичаната Шекспирова трагедия, която възпява любовта и нейното тържество над всички житейски несгоди, включително и смъртта. ... |
|
|
Едно дете расте в сянката на мрачна фигура - сляп старец, който пази тайната за миналото си. Порасналият вече мъж потегля на дълго пътешествие, за да я открие. Страхът от миналото, студът на миналото, леденият полъх на живот, над който човекът няма контрол - Предел на забравата всъщност е безпределна книга. След толкова много написани и изговорени думи за съдбата на заточениците в Далечния север по времето на комунизма нов ракурс към тази тема изглежда невъзможен. Но романът на Сергей Лебедев го открива - той е потъване в мрачните галерии на рудниците, поглед отдолу, отзад, през очите на невинния, омърсен косвено, ... |
|
|
"Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент, когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано, без конюнктурни съобразявания, а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи. Алипиева се е възползвала от всичко това, за да създаде монографичен портрет, който до този момент липсва в българската литературна и културна история. Това е книга, която бих определил като портрет, постигнат чрез сравнения. Образът на Вера Мутафчиева не е представен като отделен и самодостатъчен, а е изграден от Алипиева чрез конструиране на динамични отношения и съпоставки. Така творчеството и ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
