Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
Новите лица на литературна Европа. ... По време на своя едногодишен престой в Сараево като представител на международна организация Сахиб (така нарича себе си героят - англичанин, гей, потомък на индийски колонизатори) се запознава с политическата обстановка и местните обичаи в Босна, като ги коментира иронично и на моменти безпардонно. Своите наблюдения за Балканите, комунизма, демокрацията, както и за баклавата, кебапчетата и сватбите, той изпраща всекидневно по мейла на своя любовник в Лондон. Впрочем това, което отначало изглежда като идеална възможност за бързо и лесно печелене на пари на благородна и хуманитарна ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Роденият във Вишеград босненец Станишич (1978) разказва весело-тъжно и сладко-горчиво многовековната история на едно германско село. Преживяло средновековни епидемии и войни, то гледа право в очите на глобализацията и духовния смут на обединена Германия. В него епохите сякаш са пресовани, случките се редуват свободно, смесват се и преминават неусетно през пластовете на времето и материята. Една пленителна смесица от поезия, магия и мит, която отвежда читателя на невъзможно място - в един роман със заразителен балкански хумор и жизнерадост. Станишич, чието семейство емигрира в Германия заради войната, се превръща в ... |
|
Джуд Фарадей е щастлива съпруга и майка, която се е отдала на децата си. Близнаците ѝ Мия и Зак са умни и щастливи тийнейджъри. Когато съученичката им Лекси Бейл, израснала в приемни семейства, влиза в живота на семейство Фарадей, Джуд е онази, която ѝ оказва най-голяма подкрепа. Лекси бързо се превръща в най-добрата приятелка на Ми, а Зак се влюбва в нея и тримата стават неразделни. Но последната година от гимназията донася неочаквано нещастие, когато една нощ най-големите кошмари на Джуд се превръщат реалност: станал е пътен инцидент. В един миг нейният идиличен живот е разтърсен из основи. Джуд иска ... |
|
Европейска награда за литература 20107. ... "Мъките, през които преминаваме, опитвайки се да преодолеем съществуващите в нас бездни, не знаят що е език, нация, вяра, пол, те не са ограничени с географски ширини и дължини“ казва в интервю авторът на "Бездна". И тези думи красноречиво говорят за общочовешките измерения на романа, действието на който се развива в два етапа от живота на героите. Първият, през 90-те години на миналия век, проследява разказа за летуването на остров Корфу на пенсиониран капитан от бившата югославска армия и съпругата му. Островът и преживяното разпадане на страната им ги връщат в ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
"Разказвачът" е книга триптих, в която малките повести се опитват да напишат част от големия разказ за превъплъщенията на балканския човек. Онзи, който непрекъснато се отдалечава и приближава от и към себе си. Впрочем, това прави и авторът на тази книга. "Разказвачът", "Непокорният Лука", "Жената и златният Осъ" дават убежище на много истории, герои и разказвачи. Тук разказът и разказването са най-висшата форма на живот. Начин да се живее, начин да се умира. Излиза, че са закодирани в кръвната група на балканският човек. Чрез големия разказ за себе си и света този уникален тип ... |
|
Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |