"Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата "U", нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож - с три удара, на една яма с трупове - с цял каньон или пропаст." ... |
|
Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен. "Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най- ... |
|
Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки. Изящното издание напълно съответства на деликатната и аристократична природа на Ленков. Книгата разказва за неговите литературни предпочитания и естетически търсения, но също и за трагичните обстоятелства около смъртта на поета в Ленинград през юни 1977. С пълноводния си информационен пласт, както и с богатата си емоционална атмосфера изданието успява в същото ... |
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
Изданието включва разкази от сборниците "Скици из Рила" и "Планинари", повестта "Трима с магаре из Рила", непубликуваната досега повест "Хунияда" и няколко кратки произведения, достигнали до читателите след смъртта на автора. ... |
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |
|
Графичен роман. ... Преди да навърши 16 години Херцко Хафт попада в нацистките трудови бригади и лагерите на смъртта, които го отвеждат в Аушвиц. Там полският евреин по принуда се боксира с други затворници за забавление на офицерите от SS - заобиколен от нечовечност, насилие и смърт, той няма избор, освен да побеждава. Райнхард Клайст е записал разтърсващите спомени на Хафт в своя завладяващ и многопластов графичен роман. От травматизиращите преживявания в концлагерите през драматичното му бягство и размирните следвоенни години до новото начало в Съединените щати, където, като професионален боксьор, излиза на ринга и ... |
|
Завръщането на един голям майстор продължава. Изданието включва книгите "Скици из Лондон", "Иманяри" и "Откровения". ... |
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски. Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и ... |
|
Любовта премахва греха. ... "Кръстиня, Милена, Марица, Вера. Кои са те без мен? Коя съм аз без тях? - пита се авторката. - Може би те са живели само за да се родят моите книги? Може би аз съм родена само за да запазя техните истории? Единствен Бог знае какво си е наумил. Нашето е да живеем така, както трябва..." "Женско родословие" е като бисерен гердан, в който всяко бисерче има своята съдба и оставя своята житейска нишка за бъдните поколения. Една от героините в романа - баба Марица, подготвя жените в рода с истински, потресаващи, тревожни истории: Страшно е за жената да остане сама. Умре ли мъжът ... |
|
Незабравим портрет на град Сараево през погледа на различни исторически личности или емблематични места, свързани с убийството на ерцхерцога Франц-Фердинанд на 28 юни 1914 г. Велибор Чолич ни среща с Гаврило Принцип - младосърбинът, чиято постъпка ще отприщи избухването на Първата световна война; Виктор Артаманов, просветен руски спекулант, който от името на царя ще финансира авантюрата на "Черната ръка" (терористична организация, посветила се на освобождаването на Сърбия от австро-унгарското робство); основателя на "Черната ръка" – полковник Димитриевич, наречен Апис (който гради великосръбски теории, ... |
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |