"Победа 1946" разказва историята на малко момче, подмамено от агент на службите за сигурност да издаде местоположението на баща си, който се укрива от съветската власт. Когато детето се качва в новата лъскава кола, която паркира на улицата до него, дотолкова се увлича в своята игра, че забравя да пази семейната тайна, която му е поверена. Момчето е погълнато от един нов тайнствен и интересен свят, но много скоро се оказва с разбити илюзии и мечти. Болезненото чувство за предателство е усилено от въздействащия контраст, който авторът умело използва. Читателят остава с усещането, че гледа кратък, напрегнат черно- ... |
|
"С тази книга Благовеста Касабова изплаща един тежък дълг на нашето литературознание. Разнопосочни политически ветрове са кръстосвали родните земи, но съдбоносните им капризи с особена сила се разразяват през миналия век. Първата му половина бележи крушението на националния ни идеал - обединението на разпокъсана България не се осъществява; в страната се установява диктатура от съветски тип. Една от първите нейни жертви е Фани Попова-Мутафова, която Кирил Христов нарича "шеметен връх в българската литература". Със своята знаменита сага за Асеневци тя възражда великата Вазова традиция и издига ... |
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
"Сред белетристичното множество, което сега възраства, творбите на Вагенщайн са своеобразна "тежка артилерия". Те реанимират накърнената истина, че прозата, и романът специално, трябва да покрива онзи смисъл, който французите са вложили в изначалното belles lettres (изящна литература): да изписва и обобщава човешки характери и драми, възходи и падения, да нищи и събира история и съвремие, да излъхва мъдрост и жизнелюбие, да ни чисти, облагородява и въздига." Димитър Танев, сп. "Пламък" "Достигнал до патриаршеска (или казано според библейските писания - до Матусаилова) възраст, Анжел ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
С илюстрации на Куентин Блейк. ... "Правата на читателя" е сред емблематичните книги на френския писател Даниел Пенак, със запазено място в сърцата на няколко поколения. В това свое есе, което е като роман, авторът се впуска в пламенна защита на четенето за удоволствие. С хумор и лека ирония текстът създава красива картина на разнообразните читателски навици и ни запознава за първи път с концепцията за десетте права, които имаме с книга в ръка: правото да не четем, правото да прескачаме страници, правото да мълчим... "Шантавото въображение, причудливият хумор и разказваческият талант на Пенак му гарантират ... |
|
Четири атрактивни французойки споделят свежия си и енергичен поглед върху истинската същност на парижанките: как се обличат, как се забавляват и какви обноски се стараят да имат. В кратки и забавни части тези парижки дами ви предлагат много оригинални гледни точки за стила, красотата, културата, обноските и мъжете. Авторките Ан Бере, Одре Диуан, Каролин дьо Мегре и Софи Ма - неомъжени, но обвързани и с деца - са приятелки от години. Талантливи бохемки, борещи се срещу отживелиците, с кариери в областта на музиката, филмите, модата и издателския бизнес, те са нетипично откровени и открити, докато разбиват митовете за ... |
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |