"Тази книга се посвещава на Гоце Делчев - гениалният създател на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Тя излиза точно, когато се навършват 150 години от рождението му. Какъв по-подходящ момент? Може би това е знамение - че именно сега възникна идеята, и се роди това вълнуващо четиво... Романът ще ви замае. Той замая дори автора си... Едно уникално художествено послание, разтърсващ приключенски трилър, чрез който да научите и толкова много за толкова славната ни история... Талантът на автора е ненадминат, и Гоце напълно заслужава, чрез него, да си спомним за постигнатото от този втори ... |
|
|
Написана просто, но въздействащо, това е притча за съвремието. В подножието на Френските Алпи разказвачът среща овчар, който тихо се е заел със задачата да засажда по сто жълъда на ден, в опит да залеси своя пуст район. Дори двете световни войни не могат да попречат на самотния му труд. Постепенно упоритата дългогодишна работа дава плодове: ландшафтът се променя, а животът и надеждата се завръщат по тези места. Жан Жионо 1895 - 1970 е френски пацифист, поет и писател. Част от историите му показват селския бит в областта Прованс. ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
От извисяващата се Вавилонска кула, която свързва Земята с божествените висини, до свят, в който посещенията на ангелите са колкото бленувано, толкова и ужасяващо всекидневие, от невронната модификация, позволяваща да се погледне отвъд красотата на човешкото лице, до извънземния език, променящ възприятието ни за времето и реалността, Тед Чанг ни приканва с невъобразима изобретателност да преосмислим нашата вселена и мястото ни в нея. Опирайки се на изключителната си ерудиция, черпейки от постиженията на математиката, физиката, езикознанието, психологията, ненапразно наричан "гений на научната фантастика", Чанг ... |
|
|
Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
В книгата ще откриете: въпроси пред Християнската съвест; около събора в Крит; църквата в Украйна. Москва и Константинопол; руският православен джихадизъм. "Православната църква в Украйна съвсем не е неканонично отнета от Московската патриаршия и съвсем не е разколническа. Това свидетелства историята на Църквата в руските и украинските земи още от края на IX в. Съборът на остров Крит през 2016 г. съвсем не е съборче или антиправославен майдан, както го нарича руската пропаганда, макар че четири поместни църкви (включително и БПЦ) се отклониха от съборното единство на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. ... |
|
|
Три различни столетия. Една нишка, която свързва всичко и всички. Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина - всичко скъсано в живота ѝ е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна - в Балкана. Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната ѝ майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба ѝ Дана, предала ѝ дарбата да твори с ... |
|
|
"Тези разкази, скитащи и хипарливи, нося със себе си почти през целия си живот. Нямаше как да протестирам срещу бетономорието, освен да пиша разкази. Някои от тях излязоха преди десетина години в сборника Стари хипари, към тях сега прибавям и нови. Нови въздишки... Защото още не мога да прежаля и забравя моето море, което остана цветно само в спомените, такова ми се иска да го видите и в тези разкази - и него, и къмпинга, и цветните хора от онова време. Не само морето днес е друго, и къмпингите, доколкото ги има, се промениха. Луксозни каравани с навеси, мека мебел и балдахини изместиха палатките, а децибелите на ... |
|
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
