Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
|
Денят е 20 януари 1936 година, мястото - дворецът Сейнт Джеймс в Лондон. Отвън Великобритания празнува с нови надежди коронясването на своя нов крал, а в залата една слабичка жена седи притихнала в очакване на неизвестното си бъдеще. Само десет месеца и двайсет дена по-късно същият този крал ще произнесе съдбовните думи:...невъзможно е да се справя с отговорностите си на крал без подкрепата на любимата жена. И ще се откаже от короната в полза на следващия в реда на наследството. Короната или любовта. Едуард Осми не приема отказа на кралството да сключи брак с американката Уолис и прави своя дълбоко осъзнат избор в полза ... |
|
|
"Каква прекрасна книга! Очарователен, забавен, топъл и обогатяващ поглед към омарите на Мейн... Доставете си това удоволствие - няма да съжалявате." Кингстън Обзървър "Словесният портрет на Корсън сплита историята на науката с гледната точка на риболовеца от омароловното градче, като с единия крак е в лабораторията, с другия - на палубата, а с останалите осем - в загадъчните морски дълбини." Списание Бостън "Чувството за хумор на Корсън и умението му да придаде човещина на ракообразните си герои вдъхват живот и в най-езотеричните подробности за лова, убежищата, борбите и чифтосването на омарите ... |
|
|
Луксозното издание е придружено от специално приложение: книгата Елесар. ... Тронът на Коперник е втора част от трилогията Сивият път, вдъхновена от великия Дж. Р. Р. Толкин. Книгата предлага на читателите приказно пътуване в света на една удивителна планета, населена с хора, неандерталци, джуджета и други странни създания."Старото джудже се прокашля и поглади брадата си. – Не обичаме ние, джуджетата, сълзи да проливаме на раздяла. То е като вадене на зъб. По-добре - раз! - и всичко да свърши. Толкоз по-щастлива ще е новата среща, ако ли писано е да я има. Върви, Нусафер Елхаджиб, върви натам, където съдбата ти ще ... |
|
|
1951 г. Северна Каролина. Блекбърн Гант сякаш е осъден да прекара живота си сред мъртвите като пазач на гробището в Блоуинг Рок. Хората в града го отбягват, защото лицето му е обезобразено от детски паралич. Единственият му приятел е добросърдечният, но импулсивен Джейкъб Хамптън, син на най-богатия човек в града. Когато Джейкъб е мобилизиран по време на Корейската война, той моли Блекбърн да се грижи за бременната му съпруга Наоми. Бракът на Джейкъб е скандализирал Блоуинг Рок и особено родителите му, които го лишават от наследство. Но една телеграма от Военното министерство им дава шанс да осигурят на сина си бъдещето, ... |
|
|
„Хората сме като тревата – не порастваме с дърпане“, мисли си една от героините в тези разкази, когато открива, че нещата не се учат с казване, а с живеене. Затова и тези разкази не проповядват и не съдят. Те водят душата по тайни пътеки, с тиха и стопляща човечност разкриват светове и провокират въпроси. В тези разкази човек може да чете списъци с цифри и да вижда богиня. Може да стои на едно място и пред него да се извърви целият живот. Може да открие красота и спасение в дизайна на един търмък. Защото красотата идва от желанието да се направи нещо по-добро от минимално достатъчното. Или както пише Веселина Седларска: „ ... |
|
|
В един слънчев ден Фийби Стоун пристига в луксозен, старинен хотел на морския бряг сама, без никакъв багаж. Преживяла поредица от загуби, тя сякаш вече няма повече за какво да живее. Винаги обаче е искала да посети точно този хотел, да хапва стриди, да седи в джакузито, да се вози на яхта и да види за първи път океана. Само че в мечтите ѝ винаги е присъствал и нейният съпруг, а сега е съвсем сама. Е, ако не броим изненадващо големия брой сватбари, които чакат на опашка за рецепцията пред нея. Без дори да подозира, Фийби се е озовала в разгара на приготовленията за разкошна сватба. И e единственият гост на хотела, ... |
|
|
Има книги, които просто прочиташ. Има и такива, които остават с теб завинаги. Алис винаги е искала да бъде писателка. Талантът ѝ е безспорен, но думите ѝ дълго остават предпазливи, дистанцирани - докато една лична трагедия не разбива сърцето ѝ и от тази болка не ражда забележителен дебютен роман. Ала веднъж публикувана, книгата вече принадлежи не на автора си, а на читателите - и този роман намира пътя си към различни хора в преломни моменти от живота им. Всеки от тях прочита уж същата книга. Ала всеки открива различна истина. Историите им се преплитат почти неуловимо и разкриват колко неочаквано и ... |
|
|
След като възвръща магията си и мястото си в Черноград, Косара би трябвало най-после да се върне към нормалния си живот на безстрашна вещица. Но естествено, нещата не са чак толкова прости. В ръцете ѝ са дванайсет сенки на вещици - млади, могъщи жени, измамени в смъртоносен брак със Змея, от който самата Косара едва е успяла да се откопчи. Те ѝ дават сила, каквато никога не е имала... но не и сигурността, че ще ѝ се подчиняват. От другата страна на Стената - в Белоград - Асен преследва упорита следа по поредица от убийства на вещици - въпреки забраните на началниците си. Убеден, че зад всичко стои ... |
|
|
"Музеят на моето време е урок по микроистория. През личния разказ за едно семейство, преминаващ през четири поколения и две смени на политическата система, през лични загуби и обществени сътресения, през безцветието и странните колоритни личности, които поддържаха живота жив. Книга свидетелство на цялото ми поколение." Яна Букова "Музей ли? Не, тук няма нищо застинало като в музейна експозиция. Слава Янакиева определя книгата си като фрагменти - жанрова хибридност, разположена между художествената прозата, есето, мемоарната публицистика и... киното, само че режисирано с думи. Разказваш себе си, ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
