Нравствените съчиненийца са шедьовърът в проза на италианския поет Джакомо Леопарди, един от върховете на италианската словесност, редом с Данте и Петрарка. Те пътуват и до днес като блуждаещи звезди в лунния пейзаж на голямата негативна мисъл на нашето време. Удивителната модерност на тези единствена- по думите на Итало Калвино- книга, без аналог в световната литература, се крие в новостта на езика, в разнообразието на темите, образите и стиловете, във въздействащото излагане на " болезнената, но истинна философия" на Леопарди. ... |
|
Казват, че да четеш Борхес е преживяване, което може да се сравни с отстраняване на мозъка, за да бъде ремонтиран. Първо усещаш хладно течение в мозъчната кухина, после настъпва дезориентация, дори дискомфорт. Накрая обаче те овладява усещането, че светът е безвъзвратно променен и неописуемо усложнен. Неговите емблематични Измислици (Ficciones, 1944) компресират в 16 трудно поддаващи се на класификация неголеми прозаични къса няколко века философия и поезия. Той ни предлага неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари върху несъществуващи книги и същевременно ... |
|
Отплавал с бавните кораби на младостта, пътуващият мъж търси своето име, чува как броните пеят в ръждивата тишина, разбира, че само свободата е ужасът на роба. Нататък е небе, което не сънува хоризонти и бойното поле при Маратон е пълно с трупове на хиляди вестители. Тогава сред звездите се провира забравен дирижабъл, въздухът става объл и мъжът осъзнава, че още диша и още светлината го владее. И там, под красивия плод на узряващото време, той научава своя дълъг урок: мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров. Книгата на Александър Секулов "Карти и географии" е изненада за читателите на ... |
|
"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
Роланд Стрелеца и неговият катет продължават пътешествието си на югоизток през горите на Средния свят. Накъдето и да се обърнат, виждат пустош, която сякаш се простира от разрушения свят от младостта на Стрелеца до аления хаос, който изглежда, е неумолимото бъдеще. Почитателите на епичната сага за "Тъмната кула" добре познават Роланд... доколкото може да бъде опознат този загадъчен герой. Познават и спътниците му: Еди Дийн и съпругата му Сузана, Джейк Чеймбърс - момчето, което два пъти е преминало в света на Стрелеца през вратата на смъртта, симпатичното животинче Ко. В петата книга за "Тъмната кула" ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. ... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... "Време разделно" описва трагични за българския православен народ събития. Насилственото помохамеданчване на населението в Родопите не е просто едно изпитание за тези хора, а съдбовно отстояване на християнската вяра. Всеки том от поредицата е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Брой страници на меката корица: 528. Брой страници на твърдата корица: 496. Книгата с мека корица е издадена през 2009 г. ... |
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
В будизма числото 108 символизира преодоляване на препятствие и извисяване на ново ниво. Сто и осем стъпала водят до много от храмовете в Корея, сто и осем са зърната на броеницата за отбелязване на рецитираните сто и осем мантри, сто и осем земни изкушения трябва да бъдат преодолени за постигането на нирвана. Сто и осем са и поемите в тази първа по рода си стихосбирка, представена на български език. Творбите, подбрани в „Дзен поезия от Корея“ принадлежат на жанра, известен на корейски като сонши. Дзен е японското наименование на течение в махаяна будизма, което на китайски се нарича чан, а на корейски – сон. Поради ... |
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
Книгата, която никога не ви показвам, докато говоря винаги за нея, е такава рядка книга, че се среща само в планината, на която я изгубих, и ще трябва да отида някой ден да я намеря. Няма как да ми убегне от очите, колкото и да е рядка книга. Засега да си поема дъх, защото там дори самият въздух разреден е... ... |