Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926 - 1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат около основните теми на неговото творчество - езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, разкриват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
|
С тази книга почитателите на хуманитаристиката (социология, философия, психология, културология) ще бъдат зарадвани с някои от най-хубавите есета на класика Георг Зимел (1858 - 1918). Той е сред бащите основатели на социологията, но в някакъв смисъл придобива особена актуалност днес, когато дисциплините стават все повече, а от друга страна социологията, психологията, философията и културологията преливат едни в други. Точно такъв е духът и на есетата в този сборник. Текстовете в книгата са подредени смислово, а не хронологично, така че да препращат тематично един към друг. Есетата обхващат няколко десетилетия размисли на ... |
|
|
Авторът Анатолий Некрасов разглежда онази страна на майчината любов, която причинява немалко страдания и на родителите, и на децата, и на обществото като цяло. Прекомерната майчина любов е актуална в цял свят. У едни народи тя се проявява по-слабо, у други - по-силно, но присъства неизменно и поражда множество проблеми. Нейните последствия се срещат практически във всяко семейство, тъй като подобна стратегия за възпитанието на децата се предава от поколение на поколение. Ценните и много полезни знания, изложени в тази книга, позволяват на всеки при желание да намери нужния ключ към решаването на жизнено важни въпроси, ... |
|
|
Нучо Ордине вече е познат на българските читатели с книгата си "Ползата от безполезното", като някои от тях имаха възможност да се срещнат лично с него по време на представянето му на книгата през октомври 2015 г. Освен че е редовен преподавател по италианска литература в Университета в Калабрия, Нучо Ордине често е и гост-професор в различни университети на САЩ, Франция и Германия. Едновременно с това той продължава да пише: сред книгите му има три, посветени на Джордано Бруно, една на Габриел Гарсия Маркес, едно изследване на смеха, със заглавие "Теория на новелата и смеха през XVI век" и др. С ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е на 23 май 1960 във Варна. През 1979 г. завършва Немската гимназия в родния си град. Дипломира се в Софийския университет през 1986 г. с дипломна работа на тема "Възвишеното като гранично понятие на естетическото." През 1986-1987 г. е учител по философия и етика в 7 ЕСПУ във Варна. През 1991 - 1993 г. работи като стипендиант на ДААД с Юрген Хабермас в Гьотевия университет във Франкфурт на Майн. През 1998 - 1999 г. е заместник директор на Центъра ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
