Разговори с Петър Увалиев. ... "Изминаха 14 години от смъртта на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Настъпи време да споделя с други това, което необратимо ми липсва: Петър Увалиев да е жив и здрав, да ходи по улиците на Лондон, да заминава за България и да се завръща в Лондон с торба приказки. Петър Увалиев живя и работи в Англия от 1947 г. Той постави повече от 25 пиеси на сцените на английските театри. В киното е работил с режисьорите Микеланджело Антониони и Карло Понти. Бил е личен приятел на Чарли Чаплин и дъщеря му Джералдин Чаплин. Работил е повече от 40 години за Би Би Си. Автор е на ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Дори и работещ с думи, художникът се познава лесно. В сборника с разкази „По-тихо от мрак” Христо Кърджилов разгръща целия си талант да чете душите на хората, да ги обрисува със силни, ярки краски, да подбира от палитрата на живота истории, които хем сякаш са се случили на съседната улица, хем носят заряда на необичайното, което толкова неустоимо ни привлича. Скелет в шахтата, провиснал от тавана балон с киселина, магически самоубийства си дават среща с мрачни планове за страховити, зли отмъщения, изпепелени и забравени, но неприключили истории, копаене гроб другиму и неизбежното падане в него, ... |
|
|
"... Михаил-Билю (или Милю) отдавна е с фамилията си в Банско. Билю, роден тук, е вече известен търговец от БААНОВОТО семейство. Има трима сина родени през 10 години - Лазар (1702), Вълчо (1722) и Петър (1722) Баанови. Лазар се замонашва в Светогорския манастир "Хилендар" с името Лаврентий. Вълчо остава светско лице, като поема цялата стопанска дейност на баща си и я развива блестящо до степен, непозната в рамките на Османската империя. Посещавайки Божи гроб на млади години, а по-късно и със сина си Георги (хаджия), става известен с името Хаджи Вълчо, което име оставя на поколенията след него,познати и днес ... |
|
|
"Иван Стойчев е написал книга, интересна и емоционална, четиво всеобхватно и многообразно като самия живот.Когато го четем, с любопитство и удивление ще се запознаем с основните моменти от езотеричното учение. С помощта на тази вековна мъдрост, през призмата на нейните канони, можем да погледнем с разбиране и интерес към оригинални, фрапиращи случаи от живота на автора, когато той се е срещал с неизвестни, непознати сили. Не по-малко любопитни са главите, в които научаваме как едно дете, едно патриархално семейство от началото, та до средата на миналия век, се е борело за насъщния. Разказът е значим и завладява, ... |
|
|
Един толкова старомоден разказвач, че изглежда супер модерен. „Тръбачът на равнината“ е сборник с разкази на Иван Крумов, стоварен в пространството на Дунавската равнина и във времето на първите стъпки на социализма в българското село. Истории и образи, замръзнали в обичайната си необичайност и излезли сякаш от сайта „Изгубената България“. Извадени от всякакви пропагандни клишета, свързани с комунизма, историите на Крумов са трогателни, наивистични понякога, но докосващи вън от съмнение. Истинско предизвикателство – особено за по-младите читатели – е да се изправят очи в очи с един неподозиран свят, който прелъстява, без ... |
|
|
"И тъкмо по това време, някъде около 20 септември 1994г., се случило следното: Късно една вечер майка ми, след като ме приспала, слязла по няколкото стъпала на балкона откъм "Лермонтова" и се облегнала на перилата. Било топло и тихо, но по улиците нямало жива душа, само караулът крачел по тротоара пред къщи, на няколко метра от нея. Изведнъж тя чула да се подсвирва една мелодия "You are my sunshine", която им била сигнал с баща ми. - Чувам, че мелодията е същата - разказвала ми е майка ми, - и в същото време разбирам, знам, че не я свири баща ти. Разтревожено се заоглеждала, като внимавала да не ... |
|
|
"Искам да ви разкажа моята истинска, но невероятна история. За много скептици и непросветени хора тя ще прозвучи като фантазия, плод на болен мозък - шизоферник, както обичат да казват хората, разказващи подобни истории. Трябва да ви кажа, че аз смятам,че съм нормален човек, в пълно съзнание и с бистър ум. Дълго време се борех със себе си, след всичко, което ми се случи и което ще споделя с вас. Животът е дар от Бог - Висшия разум. Той е вечен. Изживейте го пълноценно. На този свят не трупайте много материални блага, а духовни. Материалните блага са изпитание за духа. Не ставайте роби на парите, защото така човек ... |
|
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
|
"Родена съм в село Скривен. Завърших гимназия в Ботевград, а след това полувисшия Институт за прогимназиални учители в Дупница. Не ми позволиха да кандидатствам във висше училище, макар че имах желание. Бях 20-годишна, когато станах учителка. Преподавах български език и литература в средния курс почти четиридесет години. Професионалният ми път започна от селско училище в бившата Ботевградска околия, мина през централни столични училища - 38-мо "Васил Априлов", 23-то ЕЦПУ, 129-то "Антим I", 21-во "Христо Ботев", 7-мо "Георги Димитров" - и завърши в Националното експериментално ... |
