Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров, то това несъмнено е Зошченко. Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
|
Най-после българският читател може да намери в книжарниците сборник със стихове на Гриша Трифонов. Книгата "Архипелаг" спечели Конкурс на Министерство на културата и е издание на Литературен кръг "Смисъл". Гриша Трифонов (1955 - 2015) е поет, писател, журналист и издател, композитор на много песни по стихове на популярни български поети. Носител на националните литературни награди: "Южна пролет", "Георги Братанов", "Изворът на Белоногата", "Златен ланец", "Славейкова награда", "Иван Пейчев", и международната награда "Цвет радости" ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
"Когато те заспят, някоя аз ще... Внимавайте с местоименията в тази книга, между тях има и безвъзвратни. Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. Пазете се от случайни - дълбоки - наранявания; и добрите читатели не са застраховани. От градските легенди на една въобразена ретро София "Площад Гарибалди" през новите тийнейдж бездни "Луиза излиза" до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват "Безкрайно мое нещо ти", Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво ... |
|
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
|
"За първи път космическият дух на Георги Борисов се сблъсква със силата на земната гравитация и поезията му е така непосредствено свързана с личната му съдба. За първи път движението се извършва отгоре надолу и смъртта издига непрогледна стена между него и отвъдното. Като че ли самото небе се е раздвоило на горно и долно, като че ли самият живот "се е напълнил с мъртъвци" и поетът е свидетел с какво безразличие изтича той към смъртта. Оттук и драматичните интонации в лириката му, която, при цялата и беснееща сила, може да бъде определена като философска. Едноименното стихотворение "Точно в три" ... |
