Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
|
Съставител: Марек Томс. ... От древни времена екзекуциите са особено явление в обществения живот. Тази книга разказва за едни от най-известните екзекуции в историята: тези на апостол Петър, Монтесума, капитан Кид, английският шпионин Пенковски, генерал Власов, Мусолини, Берия, Чаушеску, Саддам Хюсеин. Изучавайки биографиите на онези, които са били публично екзекутирани, се налага извода, че във всички исторически епохи екзекуциите са най-жестокото средство за наказание. Има различни видове екзекуции: те могат да са относително лесни, когато жертвата умира незабавно, но и твърде мъчителни, когато смъртта настъпва след ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Петър Първи е епохален исторически роман, посветен на най-великия от руските монарси. Безупречно написан епос, уникален като стил и мащабност на събитията, който рисува един от най-ярките и трудни периоди в историята на Русия - времето, когато е управлявана от Петър Първи - император, военачалник и реформатор. Създаването на романа, който ще се превърне в едно от най-известните произведения на Толстой, е плод на шестнадесетгодишен труд и множество проучвания, които включват изследвания на историци, записки на съвременници на императора, дневници, писма, укази, дипломатически доклади, съдебни документи и литературни ... |
|
|
През 2001 година неизправност в пространствено-времевия континуум хвърля Вселената в криза и причинява свиване, което връща всички с една декада назад. Така целият свят се впуска в десетгодишно дежавю, в което нищо не се променя. Свободната воля, която и бездруго е в основата на всички проблеми, е отменена, всяко живо и неживо нещо се движи на автопилот. В тази метафора на неизменното повторение виждаме как историята се превърта до абсолютна безкрайност... Вечен критик на съвременното общество и безграничен хуманист, във Времетръс Кърт Вонегът лелее изгубеното въображение, отнето ни от машините, които потъпкват ... |
|
|
Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. - след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче - не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното - чрез отвъд-ситуативния смисъл, ... |
|
|
Романът Синухе Египтянина на финландския писател Мика Валтари ни отвежда във водовъртежа на XIV в.пр.Хр., когато Египет е разтърсван от вътрешни и външнополитически промени. Авторът умело ни потапя в живота на Древна Тива, завихря ни в страстите на тази световна столица и ние чуваме автентичното звучене на египетската реч - това, което говори улицата, и изтънчения език на двореца. Прототип на героя е Синухе от дворцовия роман Синухе, който е записан около XX в.пр.Хр. Името не е засвидетелствано никъде в древноегипетските паметници. То е измислено от древноегипетския автор, който е орисал своя герой на бурен живот с ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
|
|
"Каравелов е нов тип личност. Той изхожда от нова епоха, свидетелства за нея и я изразява в цялата и пълнота и смисъл. Ние виждаме един голям писател, проникновен мислител, публицист с удивителната способност да анализира и убеждава с аргументи в правотата на своите идеи, разказвач от най-високо равнище, който пише просто и ясно, увлекателно. Любен Каравелов преодолява жанровата недостатъчност на модерната българска литература и я утвърждава като пълноценна литература на новото време. Писателят владее и се възползва от богатството на книжовния език и показва неговите огромни възможности да изразява всякакви ... |
|
|
Старият скъперник Скрудж не празнува Коледа, защото от това не може да се извлече никаква полза. На Бъдни вечер обаче той е посетен от призрака на покойния си съдружник, който го предупреждава за очакващата го участ, ако не промени живота си. В изпълнената с чудеса нощ преди Коледа Ебенизър Скрудж се връща в миналото, проумява настоящето и осъзнава, че бъдещето зависи единствено от него. Тази приказна повест от великия Чарлс Дикенс е една от най-обичаните коледни истории и ни напомня, че най-ценните неща в живота са онези, които изпълват сърцата ни с щастие и обич. Книгата е допълнена с 38 великолепни илюстрации на ... |
|
|
"Смятам, че животът е много тъжна буфонада, защото без да разбираме защо, откъде и поради какво, имаме нужда да се самозалъгваме постоянно, като си създаваме реалност (една за всеки и никога еднаква за всички), която често пъти се оказва суетна и илюзорна... Моето творчество е изпълнено с горчиво състрадание в крайна сметка е последвано от свирепа насмешка над съдбата, която обрича човека на измама." Луиджи Пирандело Луиджи Пирандело (1867 - 1936) е италиански драматург, прозаик и поет, автор на повече от 40 пиеси, седем романа и над двеста разказа. Забележително е влиянието на Луиджи Пирандело върху автори ... |
