Тази книга е вълшебна. Вие не просто ще прегледате страниците ѝ, а ще се разходите по пътеките на прастарата гора, ще чуете дишането ѝ, ще се вгледате в очите на стар лесничей, ще чуете флейтата на Чухайстър. Може би някоя нимфа ще ви прошепне нещо или ще ви заговори достопочтеният цар Ох... Ще постоите край реката и ще зърнете как русалките си правят шеги, а оттам не е далече да посетите Блатник и Блатница. И тогава идва разходката из полето и ливадите, където ще ви посрещнат Полевик, Спориш и Ливадник... А ветровете с Повитрули ще ви придружават по време на пътуването. И накрая духовете на годишните времена ... |
|
Настоящият сборник съдържа малко познати разкази и притчи на Франц Кафка. ... |
|
Втората част на този великолепен философски трилър на Айн Ранд е фокусирана върху Дагни Тагарт и нейната мъчителна дилема как да остане вярна на себе си: дали като продължи битката да запази своя бизнес - или като го изостави. След нови правителствени намеси и регулации икономиката колабира. Правителството обвинява алчните бизнесмени и джунглата на свободния пазар; налага допълнителен контрол, но кризата се задълбочава... Най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, на чиито постижения като върху плещите на древни титани се крепи света, изчезват без следа. Мистериозният Джон Голт спира двигателя на света. ... |
|
Седемте смъртни гряха завъртат перките на този провокативен, напомпан със секс-гориво трилър: похот, алчност, гордост, ярост, завист, рекет и убийство заплашват всеки от участниците в драмата. От първата до последната страница неустоима съблазън и грях се борят за надмощие с достойнството и любовта. Гриф Бъркет е паднала звезда. След пет дълги години във федералния затвор той най-сетне е на свобода. Но още с първата стъпка навън разбира, че прошка няма. Там не го чака никой – освен ония, заради които е влязъл зад решетките. Старата мръсна игра започва с нова сила и Гриф е притиснат до стената – без чест, без пари, без ... |
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
На българската аудитория Огуст Стриндберг е познат предимно като драматург. Личността и творчеството му и до днес са предмет на горещи спорове. Настоящото издание дава възможност на българския читател за пръв път да се докосне до неговите приказки. В тях се разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност. Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочината на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност. Удивително е ... |
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
Считан за гениално надарен ексцентрик, чиито произведения се гушели в периферията на английската литература и изкуство през XVIII и XIX в., днес Уилям Блейк е признат за един от най-големите поети на английската и световната литература. Този сборник разкрива лиричната и едновременно мистична представа за света на Блейк, с неговия съвършен художествен изказ, направили го любимец на критика и читатели по целия свят."Непроизхождащ от предшественици, непринадлежащ на съвремието си, невъзможно да бъде повторен или заместен от бъдещи последователи." Уилям Росети "В който и век да беше живял Блейк, той винаги ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
|
"Всяка беседа на възрастния човек с младите се превръща в поучение. Винаги е било така и сигурно така ще бъде. Ще гледам да съм кратък и да кажа само най-главното - както аз го разбирам - да споделя опита си от преживяното. За беседите си с читателя избрах формата на писма. Тази форма, разбира се, е условна. В читателите на писма аз виждам свои приятели, което ми позволява да пиша непринудено. Защо подредих писмата си именно така? В началото пиша за целта и смисъла на живота, за красотата в човешкото поведение, след което говоря за красотата на заобикалящия ни свят, за красотата в творенията на изкуството. Постъпвам ... |