Пейо Яворов - съчинения в седем тома
Публицистика - том 5

Пейо Яворов - съчинения в седем тома Времетраене: 2:34 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". Цялостното творчество на Пейо Яворов - поезия, проза, есеистика, драми, публицистика, ни убеждава, че освен гениалност, артистизъм, дуенде Яворов притежава и изключително висок и прецизен естетико-художествен критерий за оценка както на собственото творчество, така и на чуждите произведения. Проникновеният критик при него върви ръка за ръка с гениалния лирик и огнения публицист. И тук отново виждаме колко близка е неговата духовна конституция с тази на Христо Ботев, Пенчо Славейков и Гео Милев.

Мили г-н Василев, аз и жена ми честитим новата 1961 г. Пожелаваме здраве и добър живот! Как сте? Какво работите? Защо не напишете един портрет на Вашия мил и толкова нещастен приятел Яворов? Бъдете сигурен, че ако сторите това, ще стане нещо чудесно. Всички добри xopa ще посрещнат c най-голямо задоволство Вашия труд. Кой друг би могъл да стори това, освен Вие, който в ония трудни минути бяхте като канара зад неговия вече немощен гръб? Ако не сторите това не ще ли изневерите на един дълг към потомството?
Простете ми, че имам смелостта да говоря за всичките тези неща. Вие знаете, че аз винаги съм считал, че само Вие можете да напишете нещо от решително значение за нещастния ми брат.
Ваш предан Атанас Т. Крачолов

Това писмо братът на Пейо Яворов изпраща до един от най-близките приятели на поета. Когато приятелят чете писмото, вече са отминали 47 години от трагичната смърт на забележителният български творец Яворов, но неговата съдба и поетични стихове продължават да се помнят. Дори днес множество от стихотворенията на талантливите и прочувствен роден поет се запечатват в съзнанието на читателите. Несъмнено с меланхолия и емоционалност са заредени голяма част от стиховете, но творчеството на автора се разделя на два различни периода, отразяващи напълно и неговото битие. Първият е революционно настроеният, а вторият – чувственият, изпълнен с любов, мъка и тъга. Именно в тези две полюсно различни посоки се развива и животът на поета.

Роден на 13 януари 1878 г. в гр. Чирпан с името Пейо Крачолов (по-късно Яворов), бъдещият поет от малък започва да проявява литературен интерес. Учи в чирпанлийското училище и е сред силните възпитаници, като се откроява с голямото си влечение към българския език и литературата. След успешния училищен период момчето постъпва в местната прогимназия. По време на третата година от обучението обаче майка му настоява той да се премести в Пловдив. Там младежът достига до пети гимназиален клас и през 1893 г. напуска училището, като се връща в родния град. През същата година започва работа като телеграфопощенец и в продължение на 8 години заради нея пътува из различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Поморие, София. Едва деветнадесетгодишен обаче, започвайки като пощенски чиновник, Пейо Крачолов упорито пише и стихове. Разпраща ги до редакциите, но без да види нито едно напечатано.
Въпреки това той не се отказва от писането. Междувременно, редом с пощенската работа и създаването на стихове, се присъединява и към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Воден от творческата си амбиция, първоначално сътрудничи в различни издания, свързани с революционното движение. По-късно обаче се включва активно в дейността и многократно преминава границата с различни чети, за да се бори за свободата на Македония. Постепенно Пейо Яворов става един от най-изявените защитници на идеята за освобождаване на македонските земи, превръща се в най-дейния сподвижник на Гоце Делчев и по-късно в негов пръв биограф (след публикуването на изданието “Гоце Делчев” през 1904 г.). Редом с революционните настроения, младият четник не отклонява внимание от писането на стихове. Всъщност именно пламенните борби в този период от живота си Яворов отразява в бунтовни произведения. Сред знаковите творби са стихотворенията “Заточеници”, “Арменци”, както и поетичният цикъл “Хайдушки песни”. Цикълът е посветен на Гоце Делчев, който се оказва една от основните фигури в живота на Яворов. Смъртта на Делчев през 1903 г. нанася силен душевен удар на младия поет и малко след това той се отделя от революционната си дейност.

Три години преди трагичната загуба на своя приятел обаче Яворов има сериозен повод за радост. Продължавайки да изпраща свои творби до различни редакции, веднъж част от тях изпраща и до списание „Мисъл". Още първите няколко произведения правят силно впечатление на хората в редакцията. Пенчо Славейков, един от основателите на списанието, веднага забелязва стойността на стиховете, написани свободно с лекота и подписани с инициалите „П. KP". След като забелязва талантливия поет, Славейков предлага стиховете да излизат под псевдонима „Яворов".
По това време работата в пощата отвежда младежа до Поморие. Там Яворов среща Нонка Чипева, тамошна учителка, която се превръща в негова муза. Вдъхновен от познанството си с нея, поетът пише поемата „Калиопа”. След като завършва своята творба, веднага я изпраща в редакцията на „Мисъл". Изобщо обаче не подозира за огромния ефект на това произведение и през ум не му минава, че то ще му проправи широк път към литературните среди. Тодор Влайков, тогава един от редакторите на „Мисъл", съобщава на другите за полученото забележителното произведение. Д-р Кръстьо Кръстев взима поемата и започва да я чете, а след него и Славейков прочита талантливо написаните редове. Когато приключва, всички вторачват поглед в лицето на неоспоримия авторитет Пенчо Славейков. Той, от своя страна, бързо прави кратък коментар под въздействието на прочетените стихове: „Хубава, много хубава работа. Бива си го тоя Крачол. Има у него божествена дарба. Заслужава името, което му турнахме".

Не след дълго младият поет се озовава в София със съдействието на д-р Кръстев и Славейков. Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание. През 1901 г. вече е факт първата му стихосбирка – „Стихотворения“. Придобива успех и се преиздава за втори път, като е с предговор от Пенчо Славейков. В началото на престоя си в София, освен в списанието, Пейо започва работа и като библиотекар. По-късно вратите на литературния свят започват да се отварят една по една. През 1907 г. е издадена втората Яворова стихосбирка – „Безсъници”, за която всички са категорични, че проправя пътя към модерната българска лирика. Поезията на Яворов в тази стихосбирка е символистична, пропита с меланхолия, прозрения и терзания, като променя тотално българското литературно мислене и налага един нов напълно различен начин на писане. Постепенно Пейо започва да се ползва с уважението на много от своите нови колеги. Нает e за редактор на вестник „Дело“ – един от органите на Македоно-одринското движение. Командирован е няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература. Пътува до Нанси, Женева, Виена и Париж, където усилено чете модерна френска поезия. Продължава сътрудничеството си в изданието „Мисъл”, а по-късно започва и като драматург в Народния театър.
Животът в столицата поставя и още едно предизвикателство пред мъжа – откриването на любовта. През 1906 г. се запознава и влюбва на мига в Мина Тодорова, сестрата на писателя Петко Тодоров. Още от самото начало обаче връзката им се изправя пред трудности. Едва 16-годишна тогава, Мина също се влюбва в поета, но семейството ѝ е напълно против това. По тази причина често двамата общуват само чрез писма. Четири години след началото на връзката обаче при едно от своите пътувания до Париж Яворов не отива по работа, а изпраща своята любима завинаги. Вследствие на заболяването си от туберкулоза, на 20 години Мина умира в санаториума, където се провежда лечението ѝ и е погребана във френската столица. Нещастието изправя писателя пред същински емоционален ужас. Цялата болка и тъга дава ефект върху произведенията и всичко се излива в стихове. Именно Мина е личността, заради която се появяват емблематичните и до днес стихотворения „Две хубави очи”, „Среднощни вълнения” и „Благовещение”.

Две години след трагедията, в навечерието на Балканската война, Яворов става доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета. В резултат на това по-късно поетът е награден с кръст „За храброст“. В същата 1912 г. в живота на Пейо Яворов се появява друга жена – Лора, дъщерята на държавника Петко Каравелов. Не след дълго двамата сключват брак. Началото на любовната връзка между тях е огнено и страстно, но краят е изпълнен с фатална разрушителна страст. Само година след брака им Лора се самоубива. Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това взима пистолет и прави решителна стъпка към самоубийство. Опитът се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Нещастията обаче продължават да връхлитат и с пълна сила разрушават живота на твореца. Съкрушен от съдебен процес, който го обвинява, че е убиецът на своята жена, поетът напълно сломява духа си. На 29 октомври 1914 г. Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва. Опитът този път е успешен.

След себе си писателят оставя предсмъртни писма, показващи силната и разрушителна емоция, която терзае душата му. Именно чувствата обаче, които слагат край на Яворовия живот, са и движещата сила на неговия талант. Както на революционните настроения, така и на любовта към Мина и към Лора са посветени не малко стихотворения, които се превръщат в гениални достижения и емблематични и до днес произведения.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Публицистиката на П. К. Яворов
В. "Борба" (1894)

• До ще ден за народна разправа!
• Долу Стамболов!

Ръкописни материали (1895 - 1896)

• "Женския въпрос" и социализмът
• Защо социалистическата партия е партия работническа

В. "Дело" (1901 - 1902)

• Първа дума
• Положението
• [Скъпи загуби понесоха]
• Нека се яви съдията!
• Комитетът
• Борбата започва
• Програмна декларация
• Петър Михов
• Нека звъни църковния звън
• Младотурската партия в България
• Годишнината на едно престъпление
• Обвинителния акт
• [Когато незабравимият Александър Илиев]
• Фирмилиановият въпрос пред съда на българското обществено мнение
• В надвечерието на едно злодеяние
• Престъпниците мълчат!
• Легалната Македоно-одринска организация в България
• На два фронта
• Пред катастрофата
• Революционното движение и върховният комитет
• Заслужен отговор
• "Историята се повтаря"

В. "Право" (1902)

• Съобщение
• Позив към членовете на Македоно-одринската организация в България
• Безподобен цинизъм
• Импозантен митинг
• Шипка
• Авантюристите на работа!
• И това не ще ви спаси
• Патриотизъм и туйто?

В. "Свобода или смърт!" (1903)

• [Онова само, което никога не се е раждало]
• Нашата борба
• Народни страдания
• [Миналия път ний казахме]
• Събиране на редифите
• Нашата борба
• [Нашата организация]
• Народни страдания
• [Едно известие от Българското казва]
• Нашата борба
• [Австрия и Русия след няколкомесечно занимание]
• Нашата борба
• Прилагането на "реформите"
• [Ний, които изпитваме]
• Женски подвизи
• [Тоя път ний ще разгърнем]
• [Турция владей нашите места]
• Прилагането на "реформите"
• Великден
• Нашата борба
• [Ако рано сутринта]
• Необрязани турци
• Женски подвизи
• [Наистина, ако бяхме имали]
• Народни страдания
• Писмо
• [Румъния, Сърбия и Гърция трябваше]

В. "Македоно-одрински куриер" (1903)

• "О, спи ли Бог? О, Бог не види ли?"

В. "Автономия" (1903)

• Пред революцията
• Прелюдията на Илинден
• Революционна хроника
• Революционна хроника

В. "Автономия" - притурка (1903)

• [Жребият е хвърлен]
• [Макар да изминаха цели четири дена]
• [Сведенията из въстаналия край]
• [Сведенията из въстаналия край]
• [Вчера след пладне руския консул]
• [Според пристигнали известия]
• Въстание в Одринско
• Бюлетин на в. Автономия (29 юни - 19 октомври)

В. "Революционен лист" (1904 - 1906)

• Гоце Делчев
• Тома Давидов
• Пито Гули
• Георги Сугарев
• Гошо Моаджирчето

В. "Македоно-одрински преглед" (1905 - 1906)

• Гоце Делчев
• Лазар Поптрайков
• Михаил Ап. Попето
• Методий Я. Патчев
• Славко Арсов
• Пито Гули
• Георги Кондулов
• Никола Карев
• Атанас Бабата

В. "Пряпорец" (1907)

• Пред двата нови гроба

В. "Илинден" (1908)

• Пет години от смъртта на Гоце Делчев
• [Само три седмици ни разделят]
• [Напоследък Гърция пак занимава европейското обществено мнение]
• [Гърците официално опровергават]
• [Миналия път предадохме в резюме]
• [Вчера най-добрата част от българската интелигенция]
• [На осемнайсети того вечерта]
• [Централния, ако не единствения мотив]
• [След избраната победа]
• [Когато легионите на императора Тита]
• [В последно време софийския печат]
• [В събота Народното събрание]
• [Един български "патриот"]
• [Младотурците се радват на една победа]
• [Оня ден, на 20 того]
• [Събитията в Турция]
• [Ехото на крупните революционни актове]
• [Ние не сме изненадани]
• [От седмица и повече време]
• [Младотурската революция обезоръжи]
• [След няколко дни в Солун]

Сп. "Демократически преглед" (1908)

• Југословенска библиотека

Сп. "Съвременна мисъл" (1910)

• Отговори на П. К. Яворов на анкетата по Македонския и Балканския въпрос

В. "Камбана" (1910)

• Македония и славянския събор

В. "Вардар" (1912)

• Кланетата в Македония

В. "Le Droit Du Peuple" (1913)

• Писмо до в. "Le Droit Du Peuple"

Други

• Габриеле д'Анунцио

Приложение

• Публицистиката на П. К. Яворов - Милка Марковска
• Идейните и политическите възгледи и позиции на Яворов - Панко Анчев