Изследването на проф. Нонка Богомилова поставя пред "обектива" на категорията жизненост основни елементи от духовната и социалнополитическата сфера на демократизиращите се съвременни общества: философията, религията, политическото митотворчество, политико-икономическите стратегии и алтернативи в условията на глобализация. Анализирани са и са критично осмислени някои форми на социална съпротива срещу жизнеността и обновлението: историческото митологизиране на "своето", "самобитното" срещу "чуждото", космополитното; религиозното "възраждане" в синтез с етническото и ... |
|
Световноизвестният френски философ и социолог Жил Липовецки (роден през 1944 г.), авторът на "Хипермодерните времена", този път посвещава изследването си на явление, родено в последните две десетилетия - обществото на хиперконсумирането. Определението, което най-много приляга на индивида в зората на XXI век, е като че Homo consumericus. Все по-неистов става стремежът към по-добри условия на съществуване, към по-високо качество на живота, към повече и по-силни емоционални преживявания, все по-непредвидим е човекът в своите желания, вкусове, покупки. Консуматорският дух се просмуква в отношението към семейството и ... |
|
Царството на Духа и царството на Кесаря За достойнството на християнството и недостойнството на християните Философия на свободния дух Аз и светът на обектите ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев. За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: "За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската ... |
|
"Мисията на Зигмунд Фройд" ни изправя пред сложната личност на създателя на психоанализата, пред вътрешните му движещи сили в търсене на истината и безкомпромисната му вяра в разума. Множество важни подробности дават обилна информация за отношението на Фройд към родителите, жените, съпругата, за неговата зависимост от мъжете и проблема с авторитаризма му. Критичните бележки на автора Ерих Фром насочват читателя към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. ... |
|
Тази книга е част от едно по-широко изследване върху структурата на характера на съвременния човек и върху проблемите на взаимодействието между психологическите и социологическите фактори. Тя е от поредицата "Философия и човек", която има амбицията да хвърли светлина върху някои недостатъчно или съвсем неосветени територии на световната философска мисъл, да представи пред българския читател автори и творби, които жалонират цели епохи в развитието на човешкия дух. ... |
|
Философията на Фридрих Ницше е отрицавана почти през целия му съзнателен живот. Години след това тя се превръща в библия за различни по идеология и възприятия коментатори, чиито анализи се колебаят между ирационализма и строгата аналитичност. С блестящото си въведение в живота и творчеството на философа, Майкъл Тенър изследва безбройните скрити нива, загадъчната символика и привидно нерешимите апории в тях. Опитва се да разгадае езика му - афористичен, провокативен и новаторски. Език на тайни и укривателства. Една от задачите на книгата е да опровергае погрешните представи за Ницше и фалшивите му интерпретации. Тя е ... |
|
От много години Мари-Луиз фон Франц работи с Карл Густав Юнг и е всепризнат авторитет по психологическа интерпретация на приказки, сънища, митове и алхимията. В тази книга са събрани лекции, изнесени в института "К. Г. Юнг" в Цюрих. В тях тя обръща внимание върху значението на ирационалното. С проникновение тя изследва психологическите основания на времето, числото и методите на предсказване като И Дзин, астрологията, картите Таро, хиромантията, зара, случайните модели и т. н. Противопоставяйки на западните нагласи тези на китайците и т. нар. примитиви, тя обяснява и илюстрира идеите на Юнг за архетиповете, ... |
|
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за целостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, ... |
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |