Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
Докато сме още на този свят, трябва да бързаме да не изпуснем единствения шанс да станем духовни, успешни и вечни чрез Христа Исуса, нашия Господ, като присъединим усилията си към Божията сила, за да излезем победители в борбата с лукавите изкушения на този свят и да придобием съвършенството, за което сме предопределени от Господа още отпреди създаването на човешкия род. Заедно с незаменимите книги на Божието слово, написаното в тази книга чрез лесно достъпния си стил също може да помогне на всеки човек да достигне своето спасително преображение, като придобие духовната си същност, защото написаното в нея е съгласувано ... |
|
Следването на препоръките в тази книга може да предпази човека от уврежданията, болестите и недъзите, придобивани поради подражаване на измамните модели на живот в настоящия свят. Изпълнението на тези препоръки категорично способства за възстановяване на доброто физическо, психическо и духовно здраве на човешките същества. Освен това е важно да се знае още и това, че съчетаването на правилното хранене със следване на християнските добродетели във взаимоотношенията между хората е един много силен катализатор на ефекта за самовъзстановяване на човешкото здраве. Самовъзстановяването на човешкото здраве чрез правилно хранене ... |
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
Всички хора произхождаме от една човешка двойка, сътворена от Господа Бога. Затова - в очите на Бог - всички човеци сме негови деца! Бог направи хората да говорят на различни езици, те се разпръснаха по цялата земя и така се развиха различните народи! Бог може да ни даде сила - да не съгрешаваме повече. ... |
|
Колелото на живота обхваща житейски теми, от чието развитие зависи качеството на живота и всеки един плава във водите на своята съдба. ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
"Уважаеми читателю, Когато прочетеш тази книга, промисли за своя избор, и за последно реши накъде да вървиш: към вечния мрак в тъмнината на вечната зима, където теб за живота вече няма да те има. Или да полетиш към небесното царство, с мир в сърцето и в душата, където вечно ще те има, ведно със светлината." От автора "Сътворени като високоинтелигентни същества, човеците вече много стотици години живеят почти непрестанно в трудни времена и в неспирна борба, при все по-усложняващи се условия в настоящия свят. Това обстоятелство е провокирало и провокира човешката интелигентност да с стреми да преодолява ... |
|
"С настоящето предисловие не считам за необходимо да се прави обзор на Библейските пророчества, а само и единствено да се удостовери постулатът за предопределеността на човешките съдби, като се уповавам на един от най-показателните в това отношение библейски текстове, които потвърждават, едно към едно, че така дефинирания постулат за предопределеността на човешките съдби е исторически доказан. Като ярък пример в това отношение може да се цитират Библейските пасажи, в които четем: "Мнозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.""Стъпките на човека се насочват от Господа; ... |
|
Джон Оуен (1616 - 1683) е сред най-изтъкнатите представители на английското богословие от епохата на пуританите. Неговите трудове продължават и днес да влияят на хората, търсещи сериозно и библейски основано разбиране за Бог и християнския живот. В настоящата книга са включени част от трудовете на Оуен за църквата и живота в нея. Въпросите за поклонението, общението, реда, дисциплината и задълженията са от жизнено важно значение за нейния живот. Още повече днес, когато църквата за много хора е просто дейност и част от социалния им живот, а не едно живо духовно тяло, в което трябва да участват. По типичния за него ... |
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |