Книгата е втори том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... С публикуването на "Волята за знание" преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко "История на сексуалността". Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: "Признанията на плътта". Поглед към работата над ... |
|
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът Философия на науката - 1 част за студенти от специалност Философия на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |
|
|
В тази кратка книга са събрани уроците на хилядолетията - от епични военни походи и решаващи политически сблъсъци до тихите лични битки, които водим всеки ден. Грийн вплита в изводите си прозренията на велики пълководци, държавници и мислители - от Сун Дзъ и Наполеон до Николо Макиавели и Фридрих Ницше - за да покаже как вечните принципи на стратегията са все така ключови за успеха. Тази книга не е за войната на бойното поле, а за онази, която се води в ума, в офиса, в любовта и в обществото. Тя ще ви даде психологическия арсенал да преодолеете пораженията, да надвиете противниците си и да извоювате трайно ... |
|
|
"Философската вяра обединява шест лекции, прочетени от Карл Ясперс (1883 - 1969) през 1947 г. по покана на Академичната общност и Философско-историческия факултет на Базелския университет. Тези лекции са издадени като книга за пръв път през 1948 г. Това неголямо по обем произведение заема централно място в цялостната концепция на автора. Самото понятие философска вяра е сякаш средоточие на значителна част от идеите, съставляващи екзистенциалното философстване. Доколкото философската вяра има своя корен в неудовлетвореността от ограниченото емпирично знание и доколкото е възможно да се преодолее суеверието на едно ... |
|
|
Съставител: Лидия Денкова. ... От Доброволното робство до Неподчинението и Свободата. За Историята на идеите, още повече за най-ценните сред тях, вековете имат толкова значение, колкото за диамантите: епохите и личностите могат само да ги обработват, да увеличават или приглушават блясъка им, без да се променя тяхната удивителна трайност. Такава е идеята за Свободата - притегателна, кристално ясна и същевременно исторически неизбежно проблематизирана. Това предсказват включените в сборника текстове от трима автори на разстояние повече от четири века - Етиен дьо ла Боеси, Ерих Фром, Пол Валери. Дори свободата да е ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Книга трета е своеобразно резюме и кулминация на Опити. През 1580 г. Монтен публикува първите две части на своята творба. Книга трета излиза през 1588 г. В периода 1580 - 1588 г. се случват две големи събития в живота на писателя: през 1580 - 1581 г. страдащият от бъбреци Мишел дьо Монтен предприема 17-месечно пътуване в Швейцария, Германия и Италия, а през есента на 1581 г. той е избран за кмет на Бордо с двугодишен мандат. След това кметуване бива преизбран (по изключение) за още две години. Така Монтен е кмет на своя град от 1582 до 1586 г. За тези събития той не говори пряко, но те очевидно са повлияли на ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
