Зад ъгъла на лятото. Поезия

"Тази книга извървя своя дълъг път през времето, търпеливо, всеопрощаващо, като истинските неща, които остават в живота ни и тихо очакват да се върнем към тях. Виновни за нейната поява са всички от моето семейство, но най-вече моята свидна дъщеря - Велислава и моят любим спътник - Анчо. А те двамата са голяма сила! Благодаря им от сърце! Посвещавам я с цялата си обич на родителите ми, които ме отгледаха и възпитаха, които ми дадоха толкова много обич, че животът ми е озарен завинаги от нея! Непрежалима загуба в живота ми попречи книгата да бъде издадена и отлежа в компютъра ми почти 20 години. Беше трудно да се върна към нея, но когато човек победи себе си, удържа най-голямата победа.

Повечето от стиховете в „Зад ъгъла на лятото“ са писани в периода между 1994 година и 2004 г. Малко от тях са писани след 2004 година. Включвам в книгата и стиховете от другите си две стихосбирки и се надявам да донеса топлина и споделеност, да докосна най-нежните струни в душите на моите читатели."
Тина Ничева

"Харесва ми графичността в поетическия рисунък на поетесата. Имам чувството, че не човек с писалка върху лист, а птица с крило е рисувала щрихи върху пясък. Силна емоционалност, задъханост на изказа, красива недоизказаност - това са според мен най-общите характерни белези на стиховете в тази книга. Обединява ги интимното чувство, което прераства постепенно във вселенска обич. Тяхната топлота прилича на дъх върху стъкло - сега е тук и можеш да пипнеш с пръст върху него, след малко го няма... Но при едно ново дъхване, драскулките се появяват..."
Дамян Дамянов

Изкачване

Още малко усилие! Още няколко крачки!
И под нас е заспалото зимно поле.
А над нас - побелял от снежните ласки -
оня връх и безкрайно небе.
Сякаш всичко замира - думи, стъпки
и прехласната в зимния ден,
полетях омагьосана в белия вихър -
пролетта засънувах до теб...

Безнадеждност

Ти не жалиш стрели, ти не жалиш!
Целиш право в сърцето, нали?
С тези нищо неказващи вече
Онемели и празни очи.

Уморено си тръгва и Слънцето,
Не дочака да целуне Нощта.
Ти избираш посоката... Тръгваш.
Аз? Аз оставам сама.

И не жаля любов! Не, не жаля!
Лумват бели огньове, горя.
И догарям на залеза в кладата
С тъжния ден в самота.
Тина Ничева

Тина Ничева е завършила специалностите Български език и литература и Културология във Факултета по славянски филологии към Софийски университет Св. Климент Охридски - град София. Има разностранни интереси в областта на изкуството и литературата, дългогодишен преподавател по български език и литература. Автор на стихосбирките Отвъд тишината (1993) и Преди от самота да се стопим (1994).
Член на Съюза на независимите български писатели.

Тина Ничева Бадева
София, 1715
Младост 4, бл.419
ats_ta@yahoo.com