По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
Има ли една-единствена истина за развитието на човека? Според Кен Уилбър - не. По увлекателен начин той ни въвежда в своята иновативна идея за четирите "квадранта" на развитие - според нея всяка стъпка в еволюцията на човека включва вътрешно и външно измерение, а всяко от тях има индивидуален и колективен аспект. В "Кратка история на всичко" Кен Уилбър, наричан още Айнщайн на съзнанието, ни повежда на пътешествие през времето и пространството, от дълбините на човешката душа до необята на космоса. Обхващайки невъобразимо дългия период от Големия взрив до навечерието на XXI век, той ни представя ... |
|
В това свое произведение Густав Льобон подробно изследва психологическите елементи на революционните движения, техните основни характеристики и развитието на принципите им. Льобон се концентрира главно върху периода между 1789 и 1800 г., като ползва за основа на своите теории Френската революция. В нейното избухване, развитие и край той открива специфични форми на душевност, които имат огромно значение за истинското разбиране на революциите като исторически феномен. Направен е и обстоен преглед на психическите и емоционални качества на лидерите на революционните движения. Психологическото изследване не се спира единствено ... |
|
Началото на XX век бележи появата на "Тълкуването на сънищата" (1900) от най-знаменития психолог на всички времена Зигмунд Фройд (1856 - 1939). Забележителният труд поражда огромен интерес се оценява като най-ключовия от делото на Фройд, включително от самия него. Ето защо той взима решението, подкрепено и от издателя, да удовлетвори и широката публика. Така през 1901 г. излиза кратката творба "За сънищата", в която сбито и достъпно са изложени основните идеи, онагледени с красноречиви примери. ... |
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
В книгата са включени четири типа разстройства, общото между които е, че се отнасят до страдания и проблеми, засягащи пола и половата идентичност, семейството, любовните разстройства и разстройствата в сексуалната област. Някои от описаните страдания са със силно социален характер (семейно насилие, джендърната идентичност, хомосексуализмът, инцестът и др.); отношението, превенцията и психотерапията спрямо тях са твърде важни за обществото. Описани са и най-разпространените сексуални разстройства (парафилии), като са посочени конкретни начини, методи и средства от областта на приложната психотерапия за работа с пациенти. ... |
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
Книгата е втори том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... С публикуването на "Волята за знание" преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко "История на сексуалността". Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: "Признанията на плътта". Поглед към работата над ... |
|
Човечеството не може да съществува нито ден без обич. "Изкуството да обичаш" на Ерих Фром е класическо произведение, което надниква в тайните на човешката душа. Прочутият психолог разглежда различните видове емоция: братската обич, майчината обич, еротичната обич, обичта към себе си, обичта към Бога и други. На достъпен език той показва защо изкуството на обичането е процес, а не въпрос на късмет - и какво трябва да направим на практика, за да обичаме и да бъдем обичани истински. "Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното. ... |
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът Философия на науката - 1 част за студенти от специалност Философия на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |