Символизмът е в основата на поезията на Ахмед Хамди Танпънар. Същият стил се наблюдава и в неговите романи. Докато в своята поезия той застъпва метафизическите тенденции и естетическите виждания, за прозата той избира социалната тематика. Неговите романи разказват, по характерен за него начин, за богатите житейски истории и проблемите на Турция. Анализите, които Танпънар прави, проучвайки трудностите, изживени от турците в опитите им да променят цивилизацията, съдържат ценни разсъждения за турското общество и неговата структура, които заслужават да бъдат взети под внимание. Романът "Институт за точно време" ... |
|
Един железен път трябва да пресече от запад на изток младото княжество. Той освен, че ще свърже столицата с морето, ще обедини и разединената доскоро държава. Очаква се да е и врата към Русия, каквото и да означава това... Строителството му обаче е белязано от политически интриги, финансови машинации, верски предразсъдъци, които едва не го провалят. Събитията са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки - на послушник в манастир, на католически свещеник и на автора. Министри и придворни, предприемачи, въглищари и бараби, православни архиереи и енорийски свещеници, търговци, изполичари и най-презрени нещастници ... |
|
Книгата, която прелъсти целия свят! Книга първа от трилогията "Петдесет нюанса". ... Защо жените харесват толкова "Петдесет нюанса сиво"? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват. Когато студентката по литература Анастейжа Стийл отива да вземе интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена – този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие. Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А предупреждението му да стои далече от него я кара да го желае още по-силно. Когато обаче разбира за ... |
|
Кой е отвлякъл бизнесмена Мацкевич? Защо в града почти веднага избухва криминална война между славянска и чеченска групировка. Кой „снася” на бандитите информация за плановете на полицията? Бившата барета, а сега журналист на свободна практика Василий Скопцов живо се интересува от отговорите на тези въпроси. Те го засягат пряко, защото, набърквайки се в делото за отвличането на бизнесмена, Василий на няколко пъти се оказва на косъм от смъртта, а после попада зад решетките по обвинение за убийство... Кирил Казанцев (07.05.1961) е литературен псевдоним на руския писател Григорий Станиславович Найда. Роден е в гр. Махачкала, ... |
|
Юбилейният сборник " А. С. Пушкин и българската култура" е посветен на 200-годишнината от рождението на гениалния руски поет. Това е първото и единствено по рода си у нас комплексно и представително изследване в тази област. Книгата съдържа оригинални проучвания за проникването, възприемането и достойното място на Пушкиновото творчество в националното ни духовно пространство. Съдбата на "българския Пушкин" е осмислена в контекста на активния българо-руски междукултурен диалог и на сложните му измерения в литературата, театъра, операта, балета, киното и библиотечното дело с оглед на историческата ... |
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
Бившият офицер от Руската армия Андрей Голиков оглавява бандитска групировка в Уралск. Действайки по свои правила, постепенно навлиза в територията на други престъпни босове и те поръчват убийството му. Само бойната закалка спасява Голиков от опитните килъри, но заплахата остава и той е принуден да потърси други територии за "бизнеса" си. Точно в този момент към него се обръща офицер от специалните служби и му предлага да се внедри в една от големите московски банди, за да разпали война с конкурентната групировка. Андрей изпълнява задачата, но прикритието му не го спасява и кадровите размествания във Федералната ... |
|
Впечатляващ с обхвата, размаха, житейската мъдрост и новаторството си роман... Париж, една седмица от месец май, горещина като в разгара на лятото. От понеделник до събота в квартала около черквата Сен Сюлпис, заради една сватба и едно погребение, героите на романа се разминават, сблъскват, обичат, разделят, някои увенчават с успех намеренията си, други виждат как рухва и последната им надежда... В последователно наслагващи се повествователни пластове авторът изследва удивително преплетените им съдби върху фината основа на една жизнерадостна и същевременно дълбока рефлексия за любовта и изкуството. Критиците наричат ... |
|
Нищо и никакъв на пръв поглед пергамент, малко по-голям от разгъната длан, хвърля в смут висшите служители на християнската църква, а наследницата на въпросното съкровище (защото тайната, която пергаментът съдържа, струва повече от товар злато) се превръща в играчка на съдбата - и не само. Ще съумее ли тя да мине през лабиринта от изпитания, клопки и заплахи и не само да опази документите, но в крайна сметка да намери подходящия човек, комуто да ги предаде? Струва си да проследим интригите - все пак става дума за препис от грамота на император Константин, връчена на папа Силвестър. Какво пише в нея ли?... Нещо, което ... |
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |