Адолф Кох е лютерански капелан - дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба "Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му". Това е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество. Това е биография, но и ценен извор за историята на модерна България. Ролята и ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
Днес сме свидетели на коренна промяна на позицията на американската администрация по македонския въпрос. Може би причините са от геополитически характер, а нищо чудно тя да се дължи и на некомпетентността на вашингтонските чиновници, но за пръв път американската администрация не е в час, заставайки на позицията на македонизма, една ретроградна доктрина отричаща българския характер на населението в хилядолетни български територии. Позицията на днешната американска администрация по нищо не се различава от решенията на Комунистическия интернационал от началото на 1934 г., опитал се да наложи по командно-административен път ... |
|
|
Какво пише в рапортите на американския посланик в София за падането на Тодор Живков през 1989 г. ... Как Великите сили са приели събитията в България на 10 ноември 1989 г.? Били ли са информирани и подготвени? Каква роля са играли? Имали ли са пръст в случилото се? Част от отговорите могат да бъдат намерени в поверителните доклади, които тогавашният американски посланик в България Сол Полански е пращал до Държавния департамент във Вашингтон от юни 1988 до юли 1990 г. Малка част от тях, в които се споменават събитията в България преди и след 10 ноември 1989 г., могат да бъдат намерени във виртуалната читалня на ... |
|
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Наблюдаваме тревожна тенденция. Транснационалният капитал, наднационалните финансови елити и задкулисието на една разпадаща се хегемония водят унищожителна битка за планетарно превъзходство и контрол, въоръжени с доктрината на неолиберализма и пазарно-културния глобализъм. Политическите анализи са една от формите на съпротива и политическо пробуждане срещу масовото наливане на заблуди. Днешният свят е активна платформа на информационните войни, в които битката е за умовете, убежденията и дори за поведението на хората. Тази книга е за превръщането на еднополюсния свят в многополюсен. Един сборник с публицистични текстове и ... |
|
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |
|
|
На фона на общото икономическо и политическо развитие на Германия в студията са изследвани еволюцията, методите и механизмите на икономическата й политика по отношение на България между двете световни войни. Проследено е постепенното и целенасочено изграждане на германската позиция в условията на настъпилите след края на Първата световна война политически промени в Европа. Разгледано е ранното възстановяване на търговските отношения, както и постепенното налагане и утвърждаване на Германия като първостепенен търговски партньор на България през втората половина на 20-те години на XX век. Показано е активизирането на ... |
|
|
Намирането на подходящи механизми за запазване на относително високи равнища на устойчива заетост е едно от основните предизвикателства на съвремието ни. Япония и някои други развити страни успяват успешно да се справят с него. Как го постигат? Защо японецът е готов временно да понася жертви в името на добрите перспективи за развитие на компанията и на страната му? Отговорът на тези и на свързани с тях въпроси налага уточняване на баланса между икономическата принуда за поведение и нравствените принципи, които го ръководят. Книгата представя резултатите от изследване върху административните форми на тази принуда в ... |
|
|
|
|
|
Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през XX век ... С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанският мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи, съдбата отрежда жестока участ, ... |
