Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |
|
|
През последното десетилетие в БЮРМ бяха изградени много музеи, паметници и други обекти. В същото време това ставаше като се манипулираха очевидни за историците факти и в повечето случаи с явна антибългарска насоченост. Ето защо книгата ще бъде полезна не само за българите, посещаващи тази страна, но и за истинските македонски патриоти, които не са забравили националните си корени. В книгата е направена географска характеристика на БЮРМ, в това число географско положение, граници, големина, транспорт и обща инфраструктура, население и селища, природни условия и ресурси. Проследено е историческото развитие и културно- ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
|
|
В книгата са поместени резултатите от археологическите проучвания в близост до Шуменското село Новосел, проведени в периода 2004 - 2009 г. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... "Книгата "Султан Махмуд II и краят на еничарите" е класически труд по политическа история. Тя е документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия османски султан, който започва с драматичното му възшествие на трона през юли 1808 г. и завършва с "щастливото събитие", както било наречено ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичното изложение подробно и точно следва хода на събитията. Дългият низ от проблемни ситуации чертае етапите и мащабите на ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
|
"Сред досега написаните книги за Людмила Живкова тази се отличава и характеризира не само с голямата си фактологична плътност, но и с умението на автора да остане верен на принципите на професионалния историк и на стремежа си за обективност и безпристрастност. Той е успял в значителна степен да разкрие ролята на обществената среда и духа на времето върху деянията и съдбата на една от трагичните личности в историята на нашия народ. Макар че тази книга не може да се смята за най-голямо творческо постижение на историка Недю Недев, тя всъщност принадлежи към добрите и добронамерени книги за Людмила Живкова и заслужава да ... |
|
|
Енциклопедия. ... Народната обредност е прикрепена към датите на източно-православния църковен календар и претърпява редица промени. Религиозен синкретизъм под формата на "битово християнство" или "езическо православие", който е характерен за нашите празници и обичаи. В хода на времето те следват своя естествен процес на развитие, при който едни елементи отпадат, други се модифицират, възникват нови. Постепенно отслабва и се губи първоначалната им обредно-магическа същност. Описанието на традиционните празници е допълнено с данни за православния християнски календар, кратко житие на светеца - патрон ... |
|
|
Второ допълнително и преработено издание. ... "Ние живеем в земя с хилядолетни традиции. Неуловими на пръв поглед нишки ни свързват с миналото и само неговото проучване и опознаване ни ги разкрива. А в зората на това наше минало стоят траките. Затова и тяхната история е началото на нашата история - не е предистория. Затова и неслучайно, и ненапразно интересът към тях е толкова жив. Поради това сметнах, че ще бъде полезно да представя какво всъщност са траките - какви са произходът им и тяхната историческа съдба, техният бит, душевността им, отношенията им със заобикалящия ги чужд свят. И то не в една "История на ... |
|
|
"С книгата си Булгарите и българите в Крим. Езиковоархеологическо изследване" Марияна Парзулова дава своите приноси в две научни области - булгарознанието и българознанието. С огромната си събирателска работа за откриването на езиковите следи от булгарите в Крим тя "прокарва пъртина" в бялото поле, създадено изкуствено от руската наука за присъствието им на Кримския полуостров. За първи път тя представя друго четене на българската история на Крим, различна от тази в историографията, която при отсъствието на документи изгражда презумпцията, че че тази територия е заселена от българскотоколяно Чдар ... |
