Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
|
В книгата се разглеждат в исторически и сравнителен план личните местоимения в балканските езици. Проучването се прави последователно на три равнища: морфологично (със средства от теорията на множествата), семантично (чрез система от бинарни диференциални признаци) и синтактично (посредством граматиката на зависимостите). Въз основа на получените резултати се правят съпоставки на лично-местоименните системи в балканските езици по синхронната и диахронната ос, както и изводи за приликите и разликите между тях и за тенденциите в развитието им. ... |
|
|
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Съставители: Амелия Личева, Миглена Николчина, Миряна Янакиева. ... "С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години - Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов ) (2012), Просветителство срещу идеологема ( Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов ) (2013) и Наследството на лингвистиката в българската литературна теория (2014) - катедра Теория и история на литературата на СУ Св. Климент Охридски и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат ... |
|
|
Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948 - 1958), проведена на 19 ноември 2021 г. в Нов български университет. Текстовете са подредени в три дяла. Първият съдържа периодизационни предложения и други по-общи аспекти на епохата, налагани тенденции и модели през 1948 / 1958 г., жанрови доминанти и специфики. Вторият дял е посветен на една от централните теми за периода - образа на комунистическия вожд в литературата, а третият - на казуса и имена, простиращи се в зоната на невидимите, изключените от ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
|
Настоящото издание представя опит за рационализиране на литературния двайсети век. В съответствие с основните си хипотези книгата е организирана в три части. Първата, озаглавена "Литературен век и литературни години", въвежда и обяснява основните работни понятия и предлага модел на двайсетия век, изграден от неговите конструктивно ефективни литературни години (началото и края на века, 1907, 1911-1914, 1922-1925, 1953-1954, 1968). Втората част включва контекстуални прочити на представителни автори и литературни текстове от века, съответни на откроените времеви параметри - "Соната на призраците" на ... |
|
|
"Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой - без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме - особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от "Епопеята"), но от ... |
|
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
Библиографският указател е първото и единствено у нас справочно издание, което установява и регистрира всички издадени в България литературно-художествени сборници, алманаси и антологии и без подбор разкрива аналитично тяхното съдържание. По този начин дава пълна картина на публикуваните по страниците на тази категория документи художествени произведения и представлява нова основа за проучвания на литературния живот през разглеждания период. Чрез системата от различни видове показалци представя в удобна форма разкритото съдържание за бързи и ефективни справки. Кирил Георгиев Ставрев е роден на 20.01.1939 г. в Дупница. ... |
