Съставеният, коментиран и анализиран информационен масив съдържа сведения за основните и взаимносвързани фактори, каквито са названията, технологията, формообразуването, символиката, предназначението и ситуирането на съответните видове обредни хлябове в традиционната практика на населението в 29 селища - 27 села и 2 града. В изследването е включено албумно приложение, което съдържа 125 селектирани изображения от общо документираните на терен 320 обредни хляба. Любомир Миков е професор (2004 г.), кандидат на изкуствознанието (1985 г., днес доктор) и доктор на историческите науки (2002 г.) Роден е на 17 август 1947 г. в ... |
|
Епичен разказ за конфликта, който преобразява Източна Европа и подготвя почвата за историческите събития през останалата част от XX в. Между 1917 и 1921 г., след падането на царската власт, Русия става арена на опустошителна борба. Обреченият съюз на белите, съставен от умерени социалисти и монархисти реакционери, няма шанс срещу Червената армия на Троцки и праволинейната комунистическа диктатура на Ленин. В последвалата безмилостна гражданска война терорът ражда терор, който на свой ред довежда до още по-голяма жестокост. С еднаква безчовечност войната разрушава и отнема живота на мъже, жени и деца. Конфликтът се ... |
|
Книгата Българското Везмо и Изтокът: Същност и Контекст e опит на издателство Хистореон да актуализира едно от най-забележителните научни и творчески постижения в областта на История на Изкуството в Българската Историография и Етнография. Това изследване е част (VII) от докторска теза на Д-р Тачо Танев в Хумболтовия Университет в Берлин. Тази теза е публикувана в Праисторически Годишник на Германия от един от научните му ръководители - Херман Кун, преди Танев да завърши доктората си - нещо забележително! За съжаление, тази публикация след войната е иззета от Източно-Германската Щази. През 1943 г. по изрично нареждане ... |
|
Монашеският институт е познат в България още в периода на нейното езичество по силата на контактите с най-голямата християнска страна в Източна Европа - Византия, но става видим и присъства в нейната история след покръстването на българите. Първите монаси, дошли от империята, които трайно се установяват в българските земи предполагаемо в Плиска, пристигнали с архиепископ Йосиф (Стефан) и византийските духовници след 870 г. или с учредяването на Архиепископията. Всъщност известието за тях е кратко и най-общо и ни оставя в неведение каква е по сетнешната им съдба. Данните след 885 г., когато в страната идват кирило- ... |