Земя

"Селото се оживяваше само веднъж в годината така - по време на събора. Тази година бе в събота. Рядко се виждаха съселяните. В началото на септември бе още топло и се изкарваха едни маси. Рано сутрин се гиздеха, а после се състезаваха коя да има по-хубава одежда. Коя от коя по хубава бяха днес. Нарамили гозбите и хляба Нела и Петър се отправиха към широката поляна. Софрите бяха от слама открай докрай. Свирачи отдалеч дошли огласяха простора. Някъде в балкана се върна ехо. Шарена беше тая сбирка от хора. Къде, къде по-многолюдни места имаше. Повечето се познаваха. Сред тая шарена тълпа младата жена сякаш се сливаше. Всеки гледаше да изпъкне с нещо особено жените. Нела беше сложила единственият си сукман. Шаячният плат я дразнеше, но и топлеше. Сама го бе ушила. Стояна и даде малко от него. Остана от един чаршаф, който и уши. Ама хубав стана. Беше още млада. Червеният цвят я подмлади. Слънцето погали кожата на лицето и то стана алено. Изви се хоро. Млади и стари станаха от тревата един по един. Весело стана. Някой подсвирна. И тя стана."
Из книгата