Защо онова, което наричаме ефективно, всъщност въобще не е ефикасно? Защо позитивните Черни лебеди са по-непредсказуеми от негативните? Кой е най-големият експерт по антикрехкост? В Черният лебед Талеб демонстрира как слабо вероятните и непредсказуемите събития са белязали почти всеки аспект от модерния свят. В Антикрехкост показва, че несигурността всъщност е необходима. Терминът антикрехкост е неологизъм на Насим Никълъс Талеб като противоположност на крехкостта на събитията в живота и в икономиката. Антикрехкост обаче надхвърля понятието за устойчивост - означава, че нещо е толкова стабилно, че може не само да устои ... |
|
|
В тази книга известният американски лекар-психотерапевт, Орисън Марден, развива един от най-важните въпроси на личността - волята на човека: елементи на волята последователност на появяване на волевото усилие "Волята - способността да накараш себе си да направи нещо, когато то трябва да бъде направено независимо от това, дали ти харесва или не." В живота не винаги успяват най-способните, а тези, които имат най-силна воля. Тези, които са постигнали велики цели, са били дръзки, агресивни, самоуверени. Да оползотворим благоприятната възможност! Не допускайте поражения! ... |
|
|
Практическо психотерапевтично ръководство за перфектен самоконтрол върху мислите и чувствата. ... Как да упражняваме перфектен върховен самоконтрол върху мислите и чувствата си Как да прогоним мрачните мисли завинаги от съзнанието си и да мислим само позитивно Как да преодолеем страха Лошите мисли водят до болести и неуспехи Силата на оптимизма и увереността Как да управляваме настроението си Как да изградим силен характер - позитивно мислене, перфектна вяра и самоконтрол Позитивното мислене носи успехи и влияе върху другите ... |
|
|
В тази книга известният американски лекар-психотерапевт Орисън Марден развива един от най-важните въпроси на личността - амбицията на човека - божественият стимул, вътрешният порив, който ни тласка напред, стремежът нагоре, към върха. Недостойни и достойни амбиции Осуетената амбиция За амбицията няма възрастови граници "Амбициозният човек е недоволен от постиженията си. Той винаги се стреми към нещо по-велико, по-съвършено, по-завършено. Изчезването или намаляването на амбицията означава оттегляне от живота и води до преждевременно остаряване и деградация на личността." ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
III хил. пр. н. е. - средата на II хил. сл. н. е. ... Съставянето на настоящата антология е опит за надзърване в мъглявите страници на далечното ораторско минало чрез някои нетрадиционни и далеч не безспорни от гледна точка същност и достоверност на отразената в тях фактология писмени паметници. В същото време това е и опит за преосмисляне на някои митове относно времето и мястото на възникване на ораторското изкуство и причините и условията, които го пораждат. Книгата е част от поредицата "Антология на ораторската реч" на издателство "УИ "Св. Климент Охридски"". ... |
|
|
Диалогът Парменид е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото - всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към Парменид (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
Сборник с материали от Национална научна конференция "Обща и сравнителна реторика" 27 - 28 септември 2018 г."Предмет на този сборник е съвременното състояние на науката и практиката на убеждаващата комуникация. Естествено и днес не можем да игнорираме историческото наследство, но акцентът е както върху връзките на реториката с философията, лингвистиката, политологията, естетиката, психологията, социологията и пр., така и върху сравнителното изследване на реторическата теория в различните култури. Затова сборникът е благородно предизвикателство както към утвърдените учени, така и към младите изследователи, ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
"Ето как разбирам себе си. Доволен с по-малкото, се надявам, че един ден по-голямото ще ми бъде засвидетелствано, улисан в търсене на духа, където всеки човек според мен би трябвало да има достатъчно изобилие за възможно най-дългия живот, дори и той да се състоеше от нищо друго, а само от най-дългите дни, аз съм щастлив в живота, щастлив от малкия свят, който е моето обкръжение. Някои от моите сънародници със сигурност смятат, че Копенхаген е малък и скучен град. За мен, напротив, Копенхаген, освежаван от морето, на което е разположен, неспособно дори и през зимата да се прости със спомена за горите, е най- ... |
|
|
"Анализ на характера" е класически труд на Вилхелм Райх (1897 - 1957), австро-американски психиатър и психоаналитик, известен като една от най-радикалните фигури в историята на психиатрията, за развитието и лечението на разстройствата в човешкия характер, публикувана най-напред през 1933 г. Това е първата важна стъпка от психоанализата към биоенергетичното изследване на емоциите /оргонната биофизика/, предприета между 1928 и 1934 година. Като млад клиницист през 1920 г. Райх разширява психоаналитичния анализ на съпротивите до по-обхватната техника на анализ на характера, в която типичните характерови нагласи ... |
