Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... В края на 1829 г. Стендал прочита в съдебната хроника на един вестник, че семинарист на име Берте е осъден на смърт. Причината е опитът да убие, по време на молитвата ѝ в църквата, своята бивша любовница и майка на един от учениците си. Така у френския писател се появява идеята за романа "Червено и черно", в който вестникарското съобщение ще бъде прекроено и обогатено. Резултатът е налице година по-късно. Тогава "Червено и черно", втората книга в творчеството на Стендал, става факт. Романът се състои от ... |
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..." Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
Джейн Еър разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта ѝ е споделена, а радостта ѝ - пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите ѝ вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. ... |
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и Рец. Става известен с първата си театрална творба "Лов на плъхове" и сценария на телевизионната серия "Алпийска легенда". Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, публикува публицистични текстове и есета. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата "Вюрт" за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. Произведенията на Турини са преведени на повече ... |
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |