Книгата обобщава теоритичните наблюдения в четири глави: В глава първа се представят характерните особености на явлението семантична омонимия и се посочва мястото ѝ сред останалите типове омонимия. В глава втора се разглеждат признаците, по които се различават едно от друго двете семантични явления полисемия и омонимия. В глава трета се прави опит за създаване на теория на семантичните омоними в българския език. В глава четвърта се анализира събрания материал на основата на два признака: произход на семантичните омоними и тип изчезнало семантично свързващо звено. Класификацията отделя типовете семантични ... |
|
|
Вие си мислите, че знаете руски. Толкова е лесен. Толкова прилича на българския! Е, вярно, има падежи, които малко усложняват работата. Но пък лексиката... Казват, че лексиката в двата езика съвпада до 80%! И изведнъж прочитате израза "свежая булка", например. И как да ви дойде наум, че става дума за прясно хлебче, а не за свежа булка? Или ви казват: "Какая красивая у тебя майка!". Оглеждате се за майка си и се чудите дали наистина е толкова красива, като и през ум не ви минава, че става дума за фланелката ви! Освен това разбирате, че руснаците не мият, а чистят зъбите си, бият стъклото, вместо да го ... |
|
|
Суми и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. ... С термина народна етимология филолозите по принцип означават спонтанния опит на говорещия да осмисли някоя неясна чужда, но понякога и рядка или остаряла домашна дума, като я сближи формално и/или съдържателно с друга по-позната. Резултатите от този похват обикновено се илюстрират с изопачени думи като полуклиника, полюлей, стереопор, сушоар или с обяснения, че Коледа е, когато колят свинете, че полипът се нарича така, защото полепва, а пържола се казва така, понеже се пържи. Ето как Чудомир най-непринудено онагледява въпросния похват чрез опитите на Динко ... |
|
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
|
Първите три тома на Българския диалектен атлас вече са достояние на езиковедската наука. Първият том бе публикуван през 1964 г., вторият - през 1966 г., а третият - през 1975. Те получиха висока оценка от научната критика и все все повече редица конкретни въпроси на българската езиковедска наука се решават в светлината и въз основа на данните на Българския диалектен атлас. Книгата има 393 допълнителни карти. ... |
|
|
Сборникът "Проблеми на граматичната система на българския език - глагол" е втора част от идейния проект на акад. Валентин Станков за проучване на недостатъчно изяснени или спорни проблеми от граматиката на българския език. Изследванията в настоящия сборник, представени като студии, разглеждат макар и стегнато по обем, но чрез задълбочен лингвистичен анализ значими въпроси от глаголната проблематика. В работите са използвани съвременни научни теории и актуална методология. ... |
|
|
Една от актуалните задачи пред лексикографската теория и практика, която привлича все повече вниманието и усилията на лингвисти, лексикографи, методисти и преподаватели, е задачата за създаване на валентни речници (речници за съчетаемостта на думите). След като беше разработен теоретично въпросът за валентността на глаголите в съвременния български книжовен език, а също така и теоретичните основи за създаване на валентен речник на глаголите в нашия език, можем вече да предложим и първия валентен речник. Поради все по-нарастващия интерес към българския език необходимостта от едно такова пособие за изучаващите го чужди ... |
|
|
"Двете статии-анализи на поемата „Легенда за разблудната царкиня" и стихотворението „Гора" на Димчо Дебелянов от поетесата Валентина Радинска бяха културно събитие в началото на 80-те години. Никой дотогава не беше толкова смело свързвал уж отвлечените чисто символистични произведения -на гениалния български лирик с неговия вътрешен свят, с биографичните мотиви в поезията му, с начина на преживяване на жизнените ситуации от поета, дори с предчувствията, със суеверията, изобщо с целия нравствен мир на Дебелянов. Сега за книгата си „Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" Радинска е добавила анализ на ... |
|
|
Включва звукозапис на най-употребяваните изрази - първо на български, после на френски, произнесени от французойка. ... Разговорникът съдържа най-употребяваните разговорни изрази от френския език, групирани по теми. Темите са подредени по азбучен ред, според кирилицата. Във всяка рубрика има подробно обяснение на съответната ситуация във Франция, което помага за по-бързото ориентиране на място. Дадени са и телефонни номера за справки. В този смисъл разговорникът може да послужи за пътеводител и помощник. Предложена е кратка, но много ясна и точна граматика на френския език. ... |
|
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
