Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
|
|
Историята започва през VI век пр.н.е. - време, в което светът чертае границите си, а владетелите постоянно са нащрек за короната и главата си. В този вълнуващ и мистериозен период главна роля играе цар Кир, създал една от най-големите империи, познати в древността - Персийската. Животът на могъщия владетел е предсказан в пророчества и е обвит в легенди. Неговият дядо, мидийският цар Астиаг, сънува, че собственият му внук един ден ще отнеме властта му. Затова нарежда на свой доверен служител да убие детето. Историята, която следва това драматично начало, превръща внука в една от най-знаменитите личности на своето време - ... |
|
|
От автора на "Рагтайм". ... "Хомър и Лангли" е последният роман на американския писател Е.Л. Доктороу ("Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Световно изложение"), който достойно се нарежда сред най-добрите му постижения. Хомър и Лангли са братя. Единият е сляп пианист, другият пострадал в Първата световна война от бойния газ ипирит и се люшка между лудостта и величието. Живеят като отшелници в огромната си богаташка къща на Пето Авеню, която препълват с изровени от боклукчийските кофи вещи, с купища стари вестници, ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Госпожа Г. се озовава в центъра на един любовен триъгълник, случил се през 30-те години на миналия век. Книгата "Госпожа Г." разказва една съдба откъм две гледни точки, представени в двете части на романа. Първата част от повествованието се гради около "задочната" любовна история, описана от воайор, а втората - от равносметката на Бета за собствената ѝ съдба."Госпожа Г." е издадена през 2001 г. и е една от книгите в най-новата българска литература, за която критиката не спира да говори. Емилия Дворянова е сред най-известните български писатели. Автор е на монографията " ... |
|
|
Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум? Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази "егоистична" философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в ... |
|
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
|
Хронологически "Мъгла" е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.), типична аз измисления от самия Унамуно нов литературен жанр, наречен "нивола", но по достойнства е може би на-значимото му произведение. В него се преплитат основните вълнуващи писателя и философа идеи и въпроси: за трагичното чувство на живота, възможно ли е или не безсмъртието, терзанието в търсенето на самоличността, волята и правото на свободен избор, сън ли е животът, кое е действителност и кое измислица, и кое от двете е по-реално.. Най-силният момент в "Мъгла" е когато автор и герой се ... |
|
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
